„Макаците резус (Macaca mulatta) […] нямат никакви познания за политическите кандидати или техните политики“, се отбелязва в нова статия, която все още не е рецензирана. „Но все пак“, твърди екипът изследователи, „когато са им представени снимки на двойка кандидати маймуните прекарват повече време в разглеждане на губещия, отколкото на победителя“.
Съотношението може и да е било само 54 към 46, което не е особено необичайно, но технически това е по-високо от случайността – а и трите маймуни изглежда са още по-добри, когато става въпрос за по-конкурентни избори, като правилно избират победителя в избори в колебаещи се щати в около 58% от случаите.
„Тази пристрастност предсказва не само бинарните резултати от изборите“, пишат те, „но и
дела на гласовете на кандидатите
Звучи… малко глупаво… да. Но може би не е толкова безумно, колкото може да се очаква. В края на краищата, предишни изследвания вече показаха, че хората могат правилно да прогнозират изборните резултати на базата на бърза преценка на снимки на лица в около 70% от случаите – всъщност, дори малки деца могат да го направят, пише chr.bg. Защо макакът резус – животно, което поразително прилича на човека както по физиология, така и по поведение и чийто мозък отдавна се използва като модел за нашия – да не може да направи същото?
„Това, че 65-годишен човек гласува като 5-годишно дете, предполага, че в гените ни има нещо, което вероятно определя решенията“, заяви тази седмица пред Science социологът Джон Антонакис от Университета в Лозана, който не е участвал в изследването.
Резултатите може да са „провокативни“, казва той
но „не са глупави
Ако това е вярно, тогава какво може да се крие зад тази способност на маймуните?
Е, вероятно става въпрос за социалните йерархии на приматите: „Макаците обръщат внимание на лицата, предпочитат да следват погледа на доминиращите маймуни и се фиксират по-дълго върху лицата на подчинените и женските, а не на доминиращите мъжки маймуни“, посочва екипът в статията си.
„По този начин нечовекоподобните примати дават приоритет на визуалната социална информация и са чувствителни към знаци, свързани със социалната доминация.“
С други думи, ситуацията има по-малко общо с екстрасенските способности на маймуните и повече с неспособността на хората да преодолеят най-първичните си – или приматски – инстинкти. „Нашите открития потвърждават идеята, че избирателите инстинктивно реагират на еволюционно запазени визуални сигнали за физическа сила и мъжественост“, пише екипът, „и че поведението при гласуване се оформя отчасти от наследствени адаптации, споделени с нечовекоподобните примати.“
Гласоподавателите на Камала Харис бих се паникьосали от тази новина, разбира се, но в този модел „повече мъж е равно на повече добро“ има и някои уговорки – все пак ние сме хора, а не макаци, и жените всъщност
доста често печелят избори
В реалния живот, посочват изследователите, „други фактори, освен мъжествеността на лицето, допринасят за решенията при гласуване“.
Всъщност екипът открива няколко слаби места в уменията за прогнозиране на маймуните. Те са били по-малко точни, когато в надпреварата участват жени или по-възрастни кандидати – по-специално, възрастта за хората обикновено означава мъдрост или компетентност (поне до определен момент…), докато за макаците тя е по-скоро знак, че кандидатът спокойно може да бъде пренебрегнат.
Човешките гласоподаватели също така са склонни да предпочитат претенденти, а не действащи кандидати повече, отколкото предполага методът на макаците.
И накрая, разбира се, хората (поне понякога) вземат предвид социалните и политическите реалности, когато гласуват. Това все още може да се основава на инстинктивна реакция към лицето, но ние избираме различни кандидати в зависимост от това
дали страната ни е във война или не
кои личностни характеристики се ценят в конкретното ни общество и дори просто колко пъти сме виждали лицето на всеки кандидат предварително.
В крайна сметка обаче знаем, че има само една причина, поради която сте кликнали върху тази статия: кой според маймуните ще спечели през ноември на изборите в САЩ? И отговорът е… разочароващ, ако трябва да бъдем честни: „Беше на кантар“, казва съавторът на изследването Майкъл Плат.
