Поучи ли се Европа от сръбския геноцид в Сребреница през 1995 г.? Лечима ли е раната от загубата на хиляди синове, бащи и дядовци?
БГНЕС разговаря в Поточари с Мунира Субашич, председател на сдружението „Майките на Сребреница“, глас на безброй невинни жертви и техните оцелели роднини.
Мунира е изнасяла реч пред ООН, среща се с редица политици - от Бил Клинтън до днешния пратеник на международната общност в Босна - Кристиан Шмид.
Прочети още
Малцина обаче са хората, които тя допуска в дома си. Нейни са силата и смелостта да разказва потресаващата история за убийствата на собствените си съпруг и син, да описва съдбата на хилядите избити от сръбските сили през 1995 г. в Сребреница - геноцид, невиждан от Втората световна война.
Мунира ни черпи кафе - черно като земята, в която са заровени костите на 7000 души. Високата температура те задушава в Сребреница и Поточари... там се запознаваш с лицето на смъртта.
Субашич предупреди, че трагедията може да се повтори и Европа отново да бъде изложена на риск, защото "синовете" на сръбския диктатор Слободан Милошевич процъфтяват в политиката.
"За всичко това са отговорни светът и Европа. Никъде в света няма по-голяма неправда от това, което беше направено срещу бошняците. Срещу тях беше извършен геноцид. Всеки човек със здрав разум знае това", подчерта Мунира и добави:
“Александър Вучич е като син на Милошевич, толкова са еднакви. А виждате ли Виктор Орбан какъв националист е? Той е Милошевич номер 2. А що се отнася до Додик, лесно щеше да бъде, ако имаше само един, но има хиляди като него. Разказват вицове за нашите мъртъвци. Твърдят, че не е имало клане, а загиналите всъщност са избягали някъде в чужбина и затова ги няма.”
76-годишната жена каза, че светът и Европа не са научили нищо от кланетата през историята и са отговорни за геноцида срещу бошняците.
„Никъде в света няма по-голяма неправда от това, което беше направено срещу бошняците. Срещу тях беше извършен геноцид. Всеки човек със здрав разум знае това“, заяви тя.
Субашич сподели, че опечалените жени пишели писма, протестирали и дори "нападали" местни и международни институции, за да разберат съдбата на децата си:
”Искахме да знаем къде са децата ни, после разбрахме, че са мъртви. Когато не бяхме сигурни, искахме доказателства, защото тела нямаше, поне да ни дадат костите. Всяка майка трябва да намери останките на сина си и да ги погребе достойно."
„Две неща са най-важни за нас – да намерим костите на синовете си и да знаем името на всеки престъпник, който трябва да бъде изправен пред правосъдието“, отбеляза тя.
Мунира припомни, че политическата и военна върхушка на Република Сръбска от 90-те години е получила пет доживотни присъди, включително за Радован Караджич и Радко Младич.
Никой обаче не може да върне загиналите. От тях са останали само костите в планината от гробове на Мемориалния център в Поточари.
“5 500 деца остават сираци след падането на Сребреница на 11 юли 1995 г. Тези деца са свидетели на убийства и изнасилвания, а някои се раждат от убитите им бременни майки", сподели Мунира.
Прочети още
Въпреки всичко майките от Сребреница възпитават децата си да не мразят и да не търсят отмъщение.
Днес тези деца са инженери, доктори и интелектуалци, които не търсят омразата.
"Моят син беше добър ученик, знаеше немски. Убиха го на 17 години. От него откриха две кости, не остана друго. Геноцидът не може да бъде изтрит от историята", каза Мунира.
Скоро очаквайте цялото интервю с Мунира Шубашич.
