сн. “Стори”

Преди 3 години пенси­онираната психиатърка разбуни духовете и по­ляризира общественото мнение с националния рекорд, който поста­ви - да стане майка на 62-годишна възраст. Красимира Димитрова не се спря пред нищо, за да сбъдне мечта­та на живота си да има деца, макар и във възраст, в която нейните връстнички разхождат внуци. Тя забреме­ня от донорска яйцеклетка и роди близначки, но поради наложилото се преждевременно раждане едното бебе почина 45 дни по-късно. В об­щественото пространство се разрази истинска война дали самотната майка има право на това, дали желанието й да бъде родител на тази възраст не е противоестествено и какви ще са моралните последствия за детето й, като поотрасне.

В началото Красимира ревностно се защитаваше, но после, изморена и омерзена от хулите, прекъсна вся­какъв контакт със света и се затвори в апартамента си в Русе, където се посвети на отглеждането на вече 3-годишната Мери. „Благодаря ви за обаждането, но не желая да говоря, просто натрупах горчив опит. Добре съм, гледам си детето, то също е добре. Приятен ден ви желая!" - беше учтива, но лаконична пенсионираната д-р Димитро­ва. Въпреки твърденията й обаче, че малката Мери е здрава и се развива нормално, бившата й шефка от психодиспансера в Русе, където Краси­мира е работила като лекар повече от 30 години, изпусна репликата, че всъщност детето не е добре. Д-р Ма­тева изтъкна именно този довод, за да не даде повече информация за би­вшата си колежка - дали се виждат и чуват още и как майката се справя финансово само с една пенсия. Точното здравословно състояние на момиченцето тъне в мистерия, тъй като и от клиниката в Плевен, къде­то беше извършено оплождането ин витро на 62-годишната майка, отказа­ха да дадат информация - вече били „приключили с този случай".

Красимира роди двете близначки в русенското АГ отделение, но впоследствие се скара с екипа, обви­нявайки лекарите за смъртта на мал­ката Жаклин. Часове след раждането на бебето, което тежеше критичните 500 г, то беше оперирано по спеш­ност заради перфорация на тънкото черво. Но се появиха и други пробле­ми. Мъничкото същество трудно ди­шало, поради което болницата купи специална обдишваща апаратура за 40,000 лева. Имало проблеми и със съсирването на кръвта. Въпреки че лекарите се бориха с всички сили за живота му, то почина. Когато докторите съобщили трагичната вест на Красимира, тя, обезумяла от мъка, ги засипала с ругатни и обвинения. След което снимала тялото на бебето с фотоапарат, грабнала го и хукнала по коридорите на клиниката. Медиците гледали втрещени страшната картина. След смъртта на Жаклин грижи­те за възрастната майка и оцелялото бебе пое Плевенската клиника за ин витро оплождане. Лекарите не само се наеха да наблюдават здравето на родилката и детето, при което имаше опасност от увреждане на ретината на очичките, но и се нагърбиха да подпомагат финансово Красимира, докато мал­ката Мери навърши 1 годинка. Но явно и там е назрял някакъв кон­фликт и днес, 3 години по-късно, лекарите не желаят да кажат нищо за този драматичен случай. След като гръмна новина­та с рекордно късното й раждане, Красимира отговаряше напълно спокойно на въпросите как и защо едва на тази възраст е решила да стане майка. „Много лесно се реших. Прос­то исках да имам деца и това беше личен избор. Бях безкрайно щастли­ва, когато разбрах, че имам реални шансове да износя една бременност и да имам деца" - разказваше д-р Ди­митрова. Тя изтъкна, че искала първо да осинови дете, но социалните служ­би не й разрешили заради напредна­лата й възраст.

А причините да не роди дете в „нормалните" за това години тя на­рече просто лични. Нейна колежка обаче е категорична, че въпросната причина били родителите на психиатърката, които приживе не давали и дума да се издума дъщеря им да роди дете, без да е омъжена. Красимира живеела заедно с тях в тристайния им апартамент в Русе, където сега сама отглежда детето си, и се гри­жела всеотдайно за консервативните старци, но те до края на живота си така и не отстъпили пред най-съкровената мечта на своята дъщеря. След смъртта им вече нищо не можело да я спре да го направи. И въпреки всичко лекарката кръстила едното момиченце на майка си Мара. То носи и първата буква от името на баща й - Марин. Д-р Димитрова не съжаляваше и за миг, че е родила на 62 г., и съветваше всички жени да опитват, без да се притесняват от възрастта. При нея оплодената донорска яйцеклетка се оказва най-сигурният начин, тъй като след 43-годишна въз­раст хромозомите стават „чупливи" и това може да доведе до уродства на плода.

„Не се чувствам уморена или съси­пана от грижи, вече съм спокойна. Мери изпълва живота ми, не ми ос­тава време да седна до пианото или да отворя книга" - казва в едно от последните си интервюта преди око­ло 2 години Красимира. Като пора­сне дъщеричката й, си била обещала да я научи и тя да свири, защото има дълги пръсти. „Надявам се да живея поне до 90 г. и да отгледам Мери, има дълголетници в рода ни" - до­пълва майката, която в момента не разчита на никого за помощ и сама се бори за живота и за здравето на детето си.

Лидия Спириева