Загадъчни летящи обекти, мистика и много въпроси без отговор витаят около Извънземната магистрала. Тя се намира в сърцевината на пустинята Мохаве в щата Невада и привидно не е нищо повече от отсечка от магистралата State Route 375. Всъщност още от 1996 година тази част магистралата се нарича Извънземната магистрала заради много сигнали за срещи с неидентифицирани летящи обекти именно в този участък. На пръв поглед в това няма нищо необичайно. Много учени твърдят, че повечето, ако не и всички тези наблюдения, могат да бъдат обяснени лесно от факта, че магистралата минава покрай обширната военновъздушна база „Нелис“. Там се намира Тестовата площадка в Невада, където от 50-те години на XX в. се тестват много строго секретни ракети, самолети и оръдия. Дори и днес, докато шофирате по магистралата, можете да чуете отзвука на бойните самолети F18, докато преминават над главата ви със свръхзвукова скорост. Извънземната слава на State Route 375 обаче има и друга страна. Тя се дължи по-специално на близостта на високоскоростния път с
небезизвестната Зона 51
Тази база е разположена на правоъгълен терен с размери 10 на 16 километра, в близост до сухото корито на езерото Груум. Зона 51 е регион, обвит в мистерия, поради което често е предмет на конспиративни теории, включващи наблюдения на летящи чинии, приземявания на извънземни и предполагаеми прикрития на кацнали вече НЛО.
Преди средата на 50-те години на XX в. военните самолети в зоната летят под 12 километра височина. След като самолетът Lockheed U-2 започва да се издига на височина над 18 километра, се наблюдава неочакван страничен ефект – силно нараства броят на докладите за наблюдавани НЛО. Те се подават най-често в часовете привечер, когато пилоти от авиокомпаниите, които летят на запад, забелязват сребърните крила на Lockheed U-2. Те отразяват залязващото слънце, което придава на самолета „огнен“ облик. По подобен начин проекти като OXCART (разузнавателен самолет, известен като A-12) и NERVA (ядрен ракетен двигател) в Зона 51 неволно предизвикват слухове на НЛО в региона. През 1989 г. инженерът Боб Лейзър „налива масло в огъня“ на конспирациите за НЛО, като съобщава в национален ефир, че е работил върху извънземни космически кораби в Зона 51. След като твърденията му се разпространяват, мнозина запалени любители на НЛО поемат на път към долината на Тикабу, за да търсят НЛО. Виждайки възможността за стимулиране на туризма, държавните служители дават на магистралата прякора „Извънземна магистрала“ през февруари 1996 г. Поради това малкото градче Рейчъл, което е единственото селище по маршрута, се превръща в
грандиозна туристическа атракция
Там се провежда публична церемония в чест на Извънземната магистрала, на която присъстват студийните ръководители на Twentieth Century Fox и някои от главните актьори от филма „Денят на независимостта“ от 1996 г. На магистралата се поставят хумористични знаци, обозначаващи началото й, а знакът за ограничение на скоростта е заменен от такъв за „ограничение на скоростта на изстрелване“ („Speed Limit Warp 7"). Бизнесът в Рейчъл се разраства около извънземната тематика – атракциите включват „Изследователски център за извънземни“, „Статуя на космическия човек“ и „Черна пощенска кутия“.
