Луната е единственият спътник на Земята и от години е обявявана за първото място, където хората биха могли да създадат постоянна база. Според ново проучване обаче това може и да не се осъществи, защото тя бавно се свива и може да представлява опасност за бъдещите човешки заселници. През последните няколкостотин милиона години, докато ядрото й се е охлаждало, тя е загубила до 100 метра от обиколката си, пише британският вестник „Експрес“.
Въпреки че процесът е постепенен, неговите ефекти са наблюдавани на повърхността на Луната. Отчетено е значително изкривяване на части от южния й полюс, включително по райони, които са предложени за кацане на екипажа на мисията „Артемида III“ на НАСА.
Изследването, в което екипът локализира мястото на едни от най-мощните регистрирани някога лунни трусове, е проведено от Университета на Мериленд и е публикувано в списание Planetary Science Journal. Тъй като свиването е било придружено от сеизмична активност, учените сега предупреждават, че някои места в близост до разломни зони
могат да представляват риск за бъдещите изследователи астронавти
Прочети още
„Нашето моделиране показва, че плитките лунни земетресения, способни да предизвикат силни трусове в южната полярна област, са възможни в резултат на приплъзване на съществуващи разломи или на образуването на нови настъпателни разломи“, пише водещият автор на изследването Томас Р. Уотърс, почетен старши учен в Центъра за изследване на Земята и планетите към Националния музей на въздуха и космоса.
Най-големите връзки с разломните линии са се наредили заедно до южната полярна област на Луната, където преди 50 години сеизмометрите на „Аполо“ регистрираха най-мощното лунно земетресение, известно на изследователите.
Някои части на този регион бяха особено уязвими от свлачища поради засилените сеизмични трусове.
За разлика от земетресенията, които продължават само секунди или няколко минути, тези плитки лунни трусове
могат да продължат с часове
и дори цял следобед. Това е подобно на събитието с магнитуд 5, което пасивната сеизмична мрежа на „Аполо“ регистрира през 70-те години на миналия век.
Екипът свързва това лунно земетресение с група разломи, открити наскоро от апарата Lunar Reconnaissance Orbiter. Според д-р Никълъс Шмерр, съавтор на статията и доцент по геология в Университета на Мериленд, това означава, че плитките лунни земетресения могат да опустошат хипотетични човешки селища на Луната.
Изследователите продължават да картографират Луната и нейната сеизмична активност с надеждата да открият още места, които могат да представляват риск за човешкото изследване в бъдеще.
Мисиите „Артемида“ на НАСА, които трябва да стартират първия си полет с екипаж по-късно тази година, се надяват да установят дългосрочно присъствие на Луната и да дадат възможност на хората да живеят и работят на планетарна база.
