„Лукойл“ обяви, че обмисля продажбата на рафинерията си в Бургас – „Нефтохим“. Повод за намеренията на руската компания е приемането от страна на държавните органи на България на „дискриминационни закони и други несправедливи, пристрастни политически решения спрямо рафинерията“.
„Предвид същественото изменение на условията за осъществяване дейността на предприятията от групата „Лукойл“ на територията на България, компанията започна работа по преразглеждане на стратегията си по отношение на този актив. С помощта на международни консултанти ще бъдат анализирани различни опции, включително продажбата на бизнеса“, съобщиха от ръководството.
От руската група оценяват инвестициите си за в последните 20 години в нефтопреработвателния завод в Бургас на над 3.4 млрд. щатски долара, като допълват, че предприятието се е превърнало в една от най-екологичните и високотехнологични рафинерии в Европа. „Освен това е създадена модерна пласментна мрежа, включваща 220 бензиностанции и 9 нефтобази, както и предприятия за бункероване на кораби и въздухоплавателни средства“, пишат от компанията.
Прочети още
През ноември управляващите се разбраха
вносът на руски петрол в България да бъде прекратен
„в срок не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г.“
Министърът на финансите Асен Василев заяви, че не е изненадан, защото са имали изпреварваща информация за това, че „Лукойл“ преразглежда дейността си в страната и обмисля продажба на бизнеса си.
„Всяка една компания има възможността и правото да прецени къде да оперира и какво да прави със собствените си активи“, коментира Василев.
Той поясни, че от гледна точка на българското правителство рафинерията трябва да бъде подсигурена чрез представител на държавата, така че тя да продължи да оперира по възможност със стратегически инвеститор и българският интерес да бъде защитен. Финансовият министър увери, че няма риск България да остане без горива в тази ситуация. През октомври Василев обяви пред „Файненшъл таймс“, че българското правителство е наложило високи данъци върху дейността на руски енергийни компании с цел да принуди „Газпром“ и „Лукойл“ да напуснат европейския пазар. Тогава той посочи, че натискът на правителството е накарал „Лукойл“ да започне процеса на продажба на рафинерията си в Бургас – „Нефтохим“, като има интерес от потенциални купувачи. Малко по-късно през същия месец основният акционер в бургаската нефтена рафинерия „Нефтохим“ – „Литаско“ (Litasco SA), обяви, че не е получавала никакви предложения за продажба на предприятието.
В същото време Брюксел продължава проверката си дали „Лукойл Нефтохим“ е нарушила петролните санкции срещу Русия. Правителството е категорично – до този момент злоупотреба не е установена.
„Всички наши проверки досега показват категорично, че „Лукойл Нефтохим“ не е нарушил нито един български закон, европейски регламент, нито една митническа разпоредба. Ако намерим следа за такова нещо, ще бъдем ясни и прозрачни и ще го представим пред вас“, заяви Николай Денков.
В средата на ноември в парламента влезе проектозакон за отмяна на дерогацията на работата на „Лукойл” в България, който
скара партиите от сглобката
След като с гласовете на „Продължаваме промяната-Демократична България“, дерогацията остана в сила, от ГЕРБ-СДС и ДПС напуснаха демонстративно заседанието точно преди гласуването на вота на недоверие към кабинета „Денков“.
Впоследствие управляващите се разбраха вносът на руски петрол в България да бъде прекратен не по-късно от 15 март 2024 г.
Компанията „Лукойл България“ бе замесена и в схема за износ на руски нефт в страни членки на Европейския съюз, въпреки международната забрана за търговия с руски петрол и продукти. Това се твърди в изследване на три неправителствени организации. Според тях, използвайки дерогацията за България, или изключение от забраната, бургаската рафинерия е изнесла около 1 млрд. евро в горива.
Международната неправителствена организация Global Witness, съвместно с българските Център за изследване на демокрацията и Център за изследване на енергията и чистия въздух, базирайки се на публични данни, стигат до стряскащия извод, че „Нефтохим“ е натрупала солидни печалби, заобикаляйки забраната за търговия с руски нефт и нефтопродукти.
Според данните, горивата стигат до държавите членки на Европейския съюз и Съединените щати чрез система от претоварване на танкерите в открито море, или в международни пристанища. Корабите с руски нефт се регистрират наново или плават под различни флагове, за да се загубят следите на товара.
„Единият износ се случва на 8 август – излиза каргото от Росенец и пристига 15 дни по-късно в Ротердам. А другият кораб пътува март месец до Малта, оттам се прехвърля на бахамски кораб и пристига във Флорида“, посочи Мартин Владимиров, експерт, Център за изследване на демокрацията.
И в двата случая суровината за производството на горивата е руски нефт. Защото над 90% от използвания в рафинерията в Бургас идва именно от Москва.
„Лукойл“ се възползва от пробойна в текста на дерогацията, който казва, че компанията може да изнася горива, произведени от руски петрол, когато се застрашава екологичната сигурност на региона“, уточни Владимиров.
Анализът обхваща периода март – септември. Според изводите в него дерогацията по никакъв начин не е спомогнала за намаляване цените на вътрешния пазар. Ако „Лукойл“ беше реализирала по-големи количества, бензинът трябваше да струва с около 40 ст. по-евтино за литър, изчисляват експертите.
Оказва се, че кабинетът не е изненадан от изводите в доклада на неправителствените организации. „Това, което трябва и може да се направи, е да се действа според законите. А там, където законите са безсилни, да бъдат съответно подобрени“, заяви премиерът Денков.
Той напомни, че дерогацията в България се скъсява до октомври следващата година с идеята за постепенно преминаване към неруски нефт. Така щяло да се гарантира, че суровина на пристанището има и рафинерията ще може да работи.
„Това, което е в правомощията на българското правителство и вече е направено, е да се
повишат значително данъците,
които трябва да плаща „Лукойл“, за да могат да намалеят свръхпечалбите, които са цитирани в този материал“, посочи Денков.
Докладът стигна и до пленарната зала. От трибуната на Народното събрание Делян Добрев от ГЕРБ посочи, че от дерогацията печели само Путин, но не и българският потребител. „Само за 6 месеца „Лукойл“ и приходите, които събира от джоба на българския потребител, финансира групировката „Вагнер“ за една година“, каза тогава депутатът.
От „Лукойл България“ коментираха, че не става въпрос за износ на ембаргови продукти. От компанията посочват, че това са нискооктанов бензин и други продукти, които неминуемо се добиват при преработката на суровия нефт и за които нямат пазар в Европейския съюз.
Заводът обаче също не може да ги държи на склад и затова се изнасят. От рафинерията категорично отричат и твърденията, че българското дружество осигурява приходи, с които Москва финансира войната в Украйна.
Веднага след разкритията председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски и народният представител от ГЕРБ и шеф на Енергийната комисия в парламента Делян Добрев изпратиха до прокуратурата сигнал за проверка на „Лукойл България“ за това, че рафинерията e преработвала и продавала в чужбина, включително и в страните от Европейския съюз (ЕС), горива, които са произведени от руски петрол.
Пеевски изтъква, че в медийните публикации по случая са повдигнати въпроси, които са от особена важност за българското общество. Според него е възможно цитираните източници да съдържат достатъчно данни за търсене на наказателна отговорност от определени лица, ако те са допуснали заобикаляне на наложените на Русия санкции от страна на ЕС, което е довело до печалби за Москва от порядъка на 1 милиард евро, използвани за финансиране войната в Украйна. В сигнала се отбелязва, че според разследването само в периода март – юли 2023 г. рафинерията на „Лукойл“ е изнесла по този начин около 3 милиона барела горива, произведени от руски петрол.
Има ли купувачи за „Нефтохим“
През октомври правителството, което държи една – т.нар. златна – акция, която му дава особени права за контрол и блокиране на решения, заяви, че инвеститори са проявили интерес да купят рафинерията. Прекият собственик на „Нефтохим“ – швейцарската „Литаско“, която е дъщерно дружество на листната на борсата и с множество чуждестранни акционери руска петролна компания „Лукойл“, отрече тя като мажоритарен притежател на капитала на предприятието да е разговаряла с потенциални купувачи.
Още в началото на годината обаче се завъртя името на азерската петролно-газова компания СОКАР, която внася 1 млрд. куб. м природен газ годишно, а през май откри в София регионален офис за Югоизточна Европа и получи лиценз за търговия с газ в България. Твърденията са, че СОКАР има възможността за продължи да внася евтин руски петрол, но предвид намеренията за забраната му от началото на март 2024 г. това не е опция. От самата СОКАР обаче обявиха преди време пред Mediapool, че нямат интерес към „Нефтохим“ и засега са съсредоточени в газовия си бизнес в региона.
Неофициално се твърди, че съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и Кирил Петков са имали среща и с американския инвестиционен фонд Carver, който проявявал интерес. Не е ясно обаче дали има като партньор оперативен петролен играч, който да може да управлява адекватно нефтопреработвателното предприятие.
Друга тиражирана усърдно от месеци версия е, че интерес към апетитната хапка имат санкционираният от САЩ за корупция председател на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски и бизнесменът Георги Самуилов, който притежава компанията „Инса ойл“. Дружеството през 2021 г. е държало 37.5 процента от търговския оборот при горивата и нефтопродуктите в Родината, според данни на Центъра за изследване на демокрацията. То също така преработва петролни деривати и миналото лято създаде смесено дружество с базираната в Хюстън компания „Фокъл Пойнт Енерджи“.
Твърди се, че има и още един американски потенциален купувач, но реално нито едно от тези имена не е обявявано официално.
От „Лукойл“ заявяват, че тепърва ще търсят с международна компания потенциален купувач, като има врата и за преструктуриране на бизнеса, което не е ясно дали и възможно и как би се случило.
При всички положения това вероятно ще продължи доста време.
В началото на 2023 г. „Лукойл“ намери купувач на рафинерията си в Сицилия, но там предприятието бе национализирано и реално руската компания беше под още по-голям натиск от този, оказван й в България.
