Сигурно сте гледали или поне чували за сериала Squid Game („Игра на калмари“). Сериалът представя състезание, в което 456 играчи с различни съдби и социален статус, но обединени от големите си дългове, са привлечени да играят детски игри. Тези, които не се справят, са убити. А наградата е 45.6 милиарда южнокорейски вона. Тези дни платформата Netflix пусна и риалити шоу по сериала, което доста реалистично схваща основната идея – страшната хватка, която капитализмът има върху човечеството. Създателят му Донг-хюк Хуанг казва, че направил Squid Game като социален коментар на съвременното капиталистическо общество, нещо, „което изобразява екстремната конкуренция, донякъде подобно на екстремната конкуренция в живота“. Накрая остава само един.
Сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС прилича точно на тези 456 играчи. Всеки ден е нова игра, създават се съюзи, рушат се стари, елиминират се играчи (шефове на разни институции), а целта е стигане до финала на тези, които ще оцелеят в тази брутална игра на власт. На никого от тях не им се иска да са в тази ситуация, но както и играчите в сериала – нямат избор. И всички знаят, че залогът е много голям. Наивниците мислят, че това е бъдещето на България, но за тях вероятно е паричната печалба.
Хубаво е обаче да погледат сериала, за да разберат, че отчаяната алчност води до (почти) сигурна смърт – там в буквалния смисъл, в живота – като метафора.
Заради последните боричкания в некоалицията държавният бюджет отново не се гледа, а е почти средата на декември, ДПС извиват ръце и ще имат една трета от хората в държавните регулатори, които са бухалките на властта, защото ще подкрепят промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Да видим дали и какви.
ГЕРБ и ДПС в съюз искат от 1 януари да спре вносът на руски петрол (вместо от 1 март), нищо че няма план как и с какво да бъде заменен толкова бързо. Ходът е евроатлантическа поза и удар по ПП-ДБ, които до март все още управляват преди ротацията и ГЕРБ да поемат щафетата в Министерски съвет. А руският собственик на „Лукойл“ обяви, че продава рафинерията.
Ако беше сериал или поне риалити шоу, със сигурност щеше да е интересно да се гледа – имаме тенденцията да харесваме саморазрушаващи се герои и групи от хора. Има даже термин за това – шаденфройде (Schadenfreude) – удоволствието, произтичащо от падението на друг човек. Но това не е риалити, а паденията на политиците, ежедневните им дребни предателства, малки и големи схемички, са причина за несполуките на цялата нация. До отвращение от целия процес. Неслучайно последните проучвания от тази седмица показват, че още е паднал интересът на хората да участват в избори. Те показват също и спад в доверието към всички институции, партии и политически лидери.
Докато си играят в техните игри на калмари, те всъщност са плъзнали пипалата си като октопод, оплитайки всичко по пътя си. Вече става все по-трудно да различиш има ли добри или поне по-малко лоши в тази игра. Дали ще има постигнат краен резултат, който да оправдае всички тези компромиси. Или всичко е игра за пари – кой ще грабне джакпота.
В сериала главният герой, който печели наградата, не може да пипне парите заради чувството за вина, което изпитва. Едва ли някой от участниците в българската политверсия ще има тези скрупули.
Ясен
[email protected]
