„Не знам как би протекъл животът ми, ако преди 28 години режисьорът Емир Кустурица не ни беше събрал с Горан Брегович“, вълнува се Людмила. Все още някои българи по света са изненадани и очаровани да разберат, че солистките на Горан Брегович са българки - сестрите Людмила и Даниела Радкови, споделя Людмила.
Зала “Олимпия” в Париж, “Карнеги хол” в Ню Йорк, операта в Сидни, „Виена концерт хаус“... Няма голяма световна сцена, на която да не е звучало сопраното на Людмила Радкова, за което Горан Брегович казва, че е уникално, наситено с обертонове. То омагьосва музиканта в далечната 1995-а и го държи в плен вече 28 години. (Как ли е звучала на тези световни сцени нейната “Вечерай, Радо”?...)
След едногодишното прекъсване заради пандемията, програмата на Людмила отново е запълнена и за следващата година. През март са били на турне в Щатите - Вашингтон, Лос Анджелис, Сиатъл, Ню Йорк, Чикаго и Финикс. Преди това през октомври миналата година са били в Мексико, наскоро са се върнали от Италия.
Изнесли са концерти в Швейцария - Цюрих, Женева, Берн, в Австрия. В Дебрецен, Унгария, са били на голям цигански фестивал на открито. Имат интересни големи концерти във Франция, като Брегович представя новия си албум The Belly Button of the World. Силното послание в него е: „Всички се молим на един Бог“ и е обърнато към трите религии - християнство, мюсюлманство и юдаизъм.
Музиката съпътства от дете
родената на 23 август 1968 г. в град Левски Людмила Радкова. Майка ѝ Лиляна Живкова е библиотекар и читалищен деятел. Баща ѝ Радко Янков е известен със своя глас и танцьорски умения. Людмила завършва музикалното училище в Котел и е приета с конкурс в ансамбъл “Филип Кутев”, където за кратко време се откроява и става солистка на почти всички върхови изпълнения на формацията.
От 1995 г. заедно със сестра си Даниела е неизменно вокалистка и солистка на „Оркестъра за сватби и погребения” на Горан Брегович. Двете са носители на медал “За заслуга” за приноса им за развитието и популяризирането на българската култура по света през 2009 г.
През май те са отбелязали 28 години на сцената с Брегович. „Благодарни сме на Горан, че винаги, когато го питат за нас с Даниела, подчертава: “Горд съм, че толкова години ми останаха верни”. И все повтаря: “Ние с Людмила се знаем откакто тя беше бременна с дъщеря си Маргарет“. „Горан много я обича и ѝ се радва, като я види, защото я свързва емоционално с нашето начало“, допълва Людмила.
Запознава ги режисьорът Емир Кустурица. Тогава той прави филма “Ъндърграунд”. Брегович трябва да запише музиката и Кустурица му предлага да пробва с български гласове, които много му харесват. Събират 12 певици на прослушване.
„Кой е пък тоя Кустурица?“ – чуди се тогава Людмила, по това време солистка на ансамбъл “Филип Кутев”. Отива на прослушването с големия си корем, бременна с дъщеря си. „За първия ми концерт в „Сава център” в Белград, Емир Кустурица се задава с буйната си развята коса и вика: „А, това ли са българските гласове?”. И толкова. Това беше първата ни среща“, спомня си Людмила.
Най-много им се радват по турнета българите емигранти, открили с изненада, че солистките на Брегович са българки. Много хора са я питали защо, при толкова много гласове в бивша Югославия, Брегович продължава да работи с „бугарки“.
„Не е само до таланта, Горан просто ни цени като личности. Ние, българките, сме по-скромни. Аз не обичам перченето на думи. Покажи какво можеш и тогава ще си говорим“, коментира певицата и допълва, че са се задържали толкова години около звездата с дисциплина, изпълнителност, талант и скромност.
„Много се раздавам на сцената
и много сме издържливи със сестра ми на тези дълги тежки турнета... Пяла съм болна, на антибиотици. Български, български инат! Българска издържливост, като на куче“, смее се дамата. Допълва, че е отворен, слънчев, общителен човек, такава е и на сцената, и в живота. Раздава с радост автографи и разговаря с хората след концерт, но е далече от звездоманията и суетата, сама си прави прическата.
Когато с Даниела запеят родопската „Вечерай, Радо“, Брегович винаги става на крака и така е през всичките 28 години. „Тази песен е визитната ни картичка с Даниела на всеки концерт. Много български песни сме му предлагали в началото, но той си хареса тази. Звучи му някак по-космически, може би заради глисандите (Людмила запява “Вечерай, Радо”, за да покаже какво е “глисандо” - плавното преливане от тон в тон.) Но ние добавяме по нещо от себе си...“
На финала на всеки концерт излизат един по един музикантите с кратки импровизации. Тогава Людмила и Даниела запяват „Вечерай, Радо“ и всички от оркестъра стават на крака. „Публиката затихва... Настръхвам всеки път... А когато свършим, Горан казва: “Людмила Радкова, Даниела Радкова от България”. Никога не е пропуснал да спомене, че сме от България, и да ни стане на крака, вече 28 години.“
Питали са я често как се работи с него. „Като ръководител е строг, прави забележки, но в отношенията с хората е земен, скъсява дистанцията и е голям дипломат“, споделя Людмила. В оркестъра се репетира яко. Принципът на Брегович е: за да улегне нещо и да се пусне на сцената, трябва да мине през студио.
Там първо сестрите Радкови си изпяват новите неща и ги записват само за да се чуят. Същото става и с музикантите. „Горан е доста търпелив, дава възможност на човека да се разгърне. Години трябва да минат, за да се реши да се раздели с него. Привързва се към хората“, казва Людмила.
Концертният живот на певиците е много наситен, при 365 дни имат от 100 до 120 изяви годишно, понякога през ден. Пътуванията отнемат в пъти повече време – самолети, хотели, багаж. Те участват във всички състави - „биг бенд“ и „смол бенд“ и „Биело Дугме“. Основният състав са 10 души - тромпетистите и двете сестри. В него имат и солови изпълнения, а в „Биело Дугме“ са беквокали.
„Когато излезе ново парче, независимо къде сме по света, ни казват: “Давайте флашките, има ново нещо да ви запишем”. По време на пътуване Горан пита: “Слушате ли новото парче?”, смее се Людмила.
Първите 5 години не я е оставяла сценичната треска, и досега се притеснява. „Имаме ли нещо ново да учим, не мога да спя - споделя Люси. - Повтарям го, повтарям го, чак до през нощта, тогава си викам: „Спри, спри!“, но не може да ми излезе от главата.“
В началото ги предупреждават, че
Брегович е особняк и чешит,
но това не ги стряска. „Не им разбирах съвсем сръбския и го питам: “Какво, какво каза?”. А той: “Какво, какво… Па разуми, разуми!”. Иска сама да го разбера. Викам: “Не разумим”, а той: “Не разумиш, ща да радим я?” – Людмила се залива в кръшен смях. - Да се задържиш при Брегович означава винаги да си на ниво с гласа, да си засмян, приветлив и добре да изглеждаш на сцената. Важно е и да не си конфликтен, нахален и тъп.“
„Горан си е гениален, с дар от Бога, но си е със своя характер и стил на работа. Като ми даде песен, не се съобразява, че следващия ден трябва да съм готова. Направо ми казва: “Ето ти я, учи я, утре ще се пее“, смее се изпълнителката.
Извън сцената е много естествен. Няма звездомания, не се държи гордо, но обича да го хвалят. „Понякога съм водила с мен дъщеря ми Маргарет на турне, а той като я види, много ѝ се радва. Стане ли дума за пред други хора, все повтаря: “Сега дъщеря ѝ е на 28 години! От тулико давно се знамо! (“От толкова отдавна се знаем!”).“
„Не мога да си представя как бих работила това, ако не беше мъжът ми Александър, - споделя Людмила. - Освен мен и дъщеря ми, той обича изкуството и не му тежи да е, както съм го кръстила, „вечният посрещач”. Когато запея пред някого, той винаги се просълзява и се вълнува. Може би му е било трудно в началото, но свикна с моите отсъствия и с голяма любов се занимаваше с дъщеря ни Маргарет.“
Сашо се влюбва в нея по време изпълнение. През зимната ваканция отива да я вземе от нейното село с голяма торта във формата на сърце. Месец по-късно я иска от родителите, както е традицията. Когато се женят, тя е на 25, той на 30. Двамата сами са издигнали триетажната си къща в Драгалевци, а голяма част от обзавеждането Людмила е подбрала сама.
Днес дъщеря им Маргарет е архитект, завършила е ВИАС и ѝ предстои защита на докторска дисертация. Дарила ги е с внук Александър. „Маргарет е артистична натура, преди участваше в любителска театрална трупа. Сега е водеща на събития на община Витоша, където работи. Пише хубаво, но избра архитектурата“, споделя Людмила.
Тя много обича да се прибере вкъщи след турне, да се занимава с внука си. Запалена е по кулинарията. Обича да излезе с приятелки на кафе, да посрещне гости, да ходи на гости. „И следващата година ни се очертават 100 концерта, но не ми тежи, обичам си работата“, споделя българката.
