Въпреки пандемията през миналата година лошите кредити у нас успяха да се върнат на нива от предкризисната 2019 г., показва справка в данните за необслужваните кредити и аванси и натрупаната обезценка, публикувани от Българска народна банка. Макар и с временно покачване, делът на този тип заеми в банковите портфейли у нас остава незначителен. По дефиниция под лош кредит се разбира такъв, при който има просрочие за вноската над 90 дни, а дори и над 180 дни. Понякога в тази група влизат и задължения, за които няма изглед скоро да бъдат изплатени. Данните на БНБ показват, че към края на март 2020 г. общо номиналната стойност на изтеглените заеми от българските домакинства е 24,6 млрд. лв. От тях необслужваните кредити са в размер на 1,7 млрд. лв. В края на първото полугодие е отчетен единственият ръст на лошите кредити за годината. Тогава изтеглените от банките суми са 24,8 млрд. лв., от които 1,850 млрд. лв. са необслужвани. През лятото показателят започва да спада, а в края на септември стига 1,809 млрд. лв. До края на 2020 г. пък необслужваните заеми са в размер на 1,784 млрд. лв., което е незначителен ръст спрямо 2019 г., когато те са 1,774 млрд. лв. Потребителските заеми пък растат и стигат над 685 млн. лв. През декември, когато се отчита спад в общия размер на необслужваните кредити, има намаление и в двата вида задължения. Ипотеките спадат под 400 млн. лв. и са вече 355,1 млн. лв. в края на 2020 г. Потребителските заеми пък са 668,1 млн. лв. Макар през 2020 г. да има спад в лошите заеми, то редица институции и експерти предупреждават, че от средата на тази година може да има ръст на необслужваните кредити. Причина за това е не само пандемичната обстановка, но и изтеклият кредитен мораториум. Очакванията са, че не всеки българин ще се справи да си стъпи на краката навреме и съответно, дори след забавянето на вноските, той може отново да пропусне да ги плаща поради нестабилни доходи, загубена работа и пр.
