Масивната лимузина на комунистическия лидер Георги Димитров ще остане близо до Чикаго - в градчето Роско. Това реши съдът, след като България поиска колата да бъде върната в Родината в дело, стартирало през 2013 година. През последните няколко месеца адвокатите и на двете страни чакаха решението на българските органи дали ще платят над 300 хиляди долара разходи, които сегашният собственик Уейн Ленсинг е направил за придобиването на автомобила. Толкова пари явно не са се намерили в бюджета на културното министерство и съдията прекратява делото. България настояваше властите в САЩ да върнат лимузината, позовавайки се на международна конвенция за културната собственост. Но понеже съдът е преценил, че колата е получена от Ленсинг легално и той не е участвал в престъпна схема за нейното придобиване, да бъде обезщетен за направените разходи по нея. Колата е марка „Пакард", произведена през 1937 година и специално пригодена да успокои страховете на Сталин от атентат. Автомобилът тежи 7 тона. Стъклата са дебели 10 сантиметра и тежат около 200 килограма, отварят се частично. От този модел са произведени 17 бройки. Релефът на гумите абсолютно съвпада с този на задигнатия от София автомобил, защото са произведени в СССР Сталин подарява колата на Георги Димитров след края на Втората световна война. През 1992-ра тя изчезва. Според властите в София пакардът е откраднат от музея на Георги Димитров в София, който сега е Музей на политехниката. Колата е изнесена в Белгия с фалшиви документи като скрап. А през 1997-а е транспортирана до Чикаго, където я поема Иван Кристов от Петрич. Пред ФБР той казва, че е получил колата от Стоил Славов, известен СИК-аджия, който беше взривен в асансьор. От 2008-а автомобилът на Димитров е в малък музей за исторически коли в градчето Роско - на около час и половина край Чикаго. Тук освен пакарда на Сталин има такива експонати като лимузините на Евита Перон и британското кралско семейство. Собственикът на музея Уейн Ленсинг купува пакарда от eBay само за 325 хиляди долара. Днес лимузината се оценява на между 2 и 6 милиона долара, но очевидно България не може да си позволи да си я върне обратно и тази част от комунистическата история ще остане тук.