Всички сме изморени от избори. Особено от такива, които не дават резултат. 5 пъти за 2 години. Но тази неделя отново трябва да отидем до урните – да, до урните, отколкото до машините – тяхната роля се обезсмисли от коалицията на хартиената бюлетина (ГЕРБ, ДПС, БСП). Гласуването освен право е и задължение, защото демокрацията работи само когато всички участват.
През изминалите дни имах възможност да направя интервюта с някои от партийните лидери – Слави Трифонов (ИТН), Кирил Петков и ген. Атанас Атанасов (коалиция „ПП-ДБ“) и Бойко Борисов (ГЕРБ). Корнелия Нинова от БСП не откликна на нашата покана. Не поканих лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, защото смятам, че когато сочиш медиите за твой враг и всяваш страх и паника в обществото с военни лъжи, нямаш място нито в ефир, нито в Парламента. Същото важи за партии, откровено защитаващи интересите на държава, която е обявила война на целия правов и демократичен свят, а първо изпратила ракетите си срещу Украйна. Ролята на журналистиката е да отсява и преценява кое и как да бъде показвано. За останалото има Facebook и Tiktok – а те не са медии.
Трите лидерски интервюта по BG VOICE разкриха повече за партийните лидери и техните характери, отколкото за техните реални програми за управление. Издадоха настроенията за следизборно коалиране. И изпуснаха нервите на някои.
За Слави Трифонов тези избори са последната възможност да остане релевантен на политическата сцена. Ако партията му отново не премине 4-процентната бариера, то това наистина ще е финалът на „Има такъв народ“. Затова виждаме необичайна активност от негова страна – срещи с избирателите, две интервюта, нов референдум. Интервюто със Слави Трифонов беше изключително предизвикателство, но се доближи най-много до американските образци за разговор с политически лидер. Без предварителни уговорки, с всички възможни въпроси и отлична работа в опита да се избегнат отговори. Десетилетията опит като телевизионен водещ се отплатиха на Слави Трифонов, за когото изглежда, че нямаше неудобен въпрос. Но това едва ли ще е достатъчно, за да накара избирателите му да простят две провалени възможности за управление.
Кирил Петков и ген. Атанас Атанасов от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ дойдоха с умерен тон, но и с недобър отговор на въпроса как две толкова различни партии се коалират и защо. По-трудният въпрос обаче ще дойде след 2 април, когато неизменно ще се наложи някакъв вид сътрудничество с ГЕРБ, ако искат да има стабилно управление.
Прочети още
Изглежда, че за пети пореден път избирателите ще създадат многоцветен парламент и това е ясно послание, че политиците трябва да намерят начин за постигане на компромис. Така, както всички ние го правим всеки ден с приятели, които имат различно от нашето мнение за икономиката, войната, съдебната система, Русия и други проблеми. Различията не ни пречи да ги обсъждаме и когато е нужно, да постигаме компромис. Парламентарната система на управление изисква точно това. Ето защо избирателите на няколко крещящи си партии по време на кампанията ще трябва да преглътнат след изборите тяхното сътрудничество. И това е нормалният ход на нещата. Дори във все още ненормалната българска демокрация.
И точно затова една от основните теми в лидерските ми интервюта беше дали политиците ще успеят да седнат заедно и да говорят спокойно по политики след толкова ожесточена кампания, изпълнена с лични нападки.
Не знам какъв извод да си направя по този въпрос от интервюто с Бойко Борисов. След яростна серия обидни квалификации той каза, че това е една от най-спокойните кампании и че няма да има проблем на 3 април политиците да седнат и да си говорят.
Вероятно сте гледали изблика на Борисов за тъпанарите с розовите кристали и парапетите. Изглежда, че Борисов си изтърва нервите, а аз го оставих да се кара отново от екрана. Но даването на по-широк периметър на политиците в отговорите ми се струва, че е добра стратегия, за да разкрият те повече за себе си и характера си. Защото той е винаги най-важен в един човек.
В случая ми се струва обаче, че Борисов не изпусна нервите си, а го изигра. Защото той осъзнава, че ГЕРБ няма периферия от избиратели, които да събере в неделя, а само ядро. И най-важната задача на Борисов е да закара това ядро до урните. А това най-лесно става когато имат общ враг – ПеПетата, както ги нарича той, и медиите, които му задават неудобни въпроси. Ако прочетете малко от коментарите под този видео откъс от интервюто, ще разберете, че Борисов е постигнал целта си.
А каква е нашата цел като избиратели? Дано дадем смислен отговор в неделя.
