New Wines of Ancient Thrace е промоционална кампания на Българската асоциация на износителите на вино, която има за цел да представи в САЩ, Китай и Япония интересните вина от местни сортове, както и такива със защитено географско указание и защитено наименование за произход.
Един от най-популярните и благородни местни сортове, за които и днес се разказват много легенди, е „Широка мелнишка лоза".
„Широка мелнишка лоза" е стар сорт от земята на траките с богата история и легендарен ореол. Той е ендемит - ботанически вид. Листата на този сорт са причината той да носи това име, а именно - много големи, широки и с груба мъхеста повърхност. Виното притежава много специфичен характер, отличаващ го от вината от други сортове. Усеща се съчетание от ягоди, бели череши, костилка, които според мястото, степента на узряване, начините на винификация и отлежаване могат да бъдат допълнени или доминирани от тютюн, суха мента, чай и черен пипер. Противно на легендите, цветът на типичното вино от широка мелнишка лоза не е мастиленочерен, а по-скоро прозрачен рубин до тъмнопурпурен.
Тъй като сортът не е студоустойчив и е доста къснозреещ, изисква висока сумарна температура през вегетационния период - горещо лято, дълга, топла, суха есен и сравнително мека и топла зима, принципно трудно достига добро узряване. Затова повечето винари, които го познават добре, смятат, че е по-добре да се развива неговата разновидност „Мелник 55" или „Ранна мелнишка лоза". Тя е създадена от кръстосването на „Широка мелнишка лоза" със смесен прашец от сортовете „Дюриф", „Жюрасон" и „Валдигие". През 70-те години на миналия век екип с ръководител ст.н.с. Яне Атанасов създава няколко разновидности на мелника, по-късно официално утвърдени като нови червени винени сортове „Мелник 82" и „Мелник 55", а през 1980 г. и „Мелнишки рубин". Често всички те, заедно със сорта майка, се наричат с общото име „Мелник".
Сред многото легендарни истории за мелника са тези за Михаил Палеолог от византийския хронист Никита Акоминат и за Гайдата с вино на Парижкото изложение.
„През 1252 г. византийският император Йоан Ватаци назначава за свой наместник Михаил Палеолог (бъдещ велик византийски император, възстановил Византийската империя след властта на кръстоносците). Получава се донос до императора, че Михаил Палеолог се готви да вземе императорския престол с помощта на тракийците.
Йоан Ватаци организира съд. Всички добре си пийват мелнишко вино преди заседанието на съда. Обвинителите шикалкавят и не удовлетворяват императора. Накрая митрополит Фока, интригант и неособено благочестив свещеник, предлага подсъдимият да бъде проверен с нагорещено желязо, като преди допирането на желязото натопи ръцете си в мелнишко вино. Ако е невинен, виното - символ на Божията кръв, ще го предпази от изгаряне. Михаил Палеолог виква: "Аз не съм чудодеец и ръцете ми не са мраморни като тези на Фидиевите статуи. Нека светейшият митрополит със своята святост и близост с Бога пръв да пипне нагорещеното желязо!" Императорът, който добре познавал "святостта" на митрополита, разтурва съда и наказва обвинителите. На Михаил предлага за жена племенницата си Теодора."
Гайдата с вино на Парижкото изложение 1889 г. - „Мелнишкото вино се представяло на Голямото световно изложение в Париж през 1889 г. Мелнишките винари позакъснели и ги разположили някъде накрая на изложението, нямали никакъв успех въпреки опитите на Манолис Кордопулос да намери по-прилично място. Прочутият тогава гайдар Коста Раданов се отбил при тях и им предложил да им направи своеобразна реклама с гайдата си. Пъхнал един малък ярешки мех в гайдата си и го напълнил с вино. Музикантът застанал пред Айфеловата кула, свирейки с гайдата, и когато се насъбрали слушатели, спирал да си почива и да източва по една чаша винце от ручилото. Предлагал на желаещите да опитат. Гайдата с вино станала сензация на изложението най-вече заради качеството на мелнишкото вино. Накрая на изложението, на събранието на винарите изложители, Манолис Кордопулос обявил, че е получил толкова поръчки, които ще могат да се изпълняват и от неговите правнуци през следващите 184 години. Той обаче твърдо отказал да увеличи производството, защото съзнавал, че малкото количество на произведеното вино и доброто му качество поддържало високата му цена."
mail: [email protected], mob: +359 885 731 331
