На днешната дата, 18 август, Българската православна църква отбелязва Успението на небесния покровител на българския народ - свети Иоан Рилски Чудотворец. Православните християни отдават молитвена почит на светеца.
Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец е считан за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилският, патрон на българските будители, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.
Земният му път преминава по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Св. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край днешния град Дупница. Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст.
До 25-годишна възраст Йоан Рилски бил пастир. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила. По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир.
Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което царят му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес. Скоро след смъртта му мощите му са преместени в Сердика (днес София) и вероятно тогава е бил и канонизиран. През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзел Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран. През 1187 г. мощите са върнати в Сердика, а през 1194-1195 г. са пренесени в тогавашната столица Велико Търново. От 1469 г. мощите на светеца са върнати в обновения Рилски манастир.