Тазгодишната Нобелова награда за литература може да бъде присъдена на латиноамериканска или карибска писателка, смятат литературни критици. Според тях това би било част от усилията за по-голямо разнообразие на наградата, която през годините най-често е присъждана на европейски автори.

Няма официален списък с номинираните за Нобеловата награда, а тъй като имената им и обсъжданията на журито остават засекретени за 50 години, литературните среди в Стокхолм се впускат в трескави догадки преди обявяването на лауреата.

77-годишната писателка от Антигуа и САЩ Джамайка Кинкейд, чието творчество разглежда карибската култура, семейството и идентичността, както и колониализма и расата, отдавна е сред споменаваните имена в прогнозите за Нобеловата награда. Сред фаворитите е и китайската писателка Кан Сюе, чието авангардно експериментално творчество често е сравнявано с това на Франц Кафка.

Напрежението ще приключи в 13:00 ч. българско време в четвъртък, когато 18-членната Шведска академия ще обяви своя избор.

Скандалът със сексуално посегателство през 2018 г. разтърси Академията, като повече от половината от 18-те ѝ членове впоследствие бяха сменени.

Оттогава всяка втора Нобелова награда за литература е присъдена на жена, което според наблюдатели увеличава очакванията и тазгодишният лауреат да бъде жена. Миналата година отличието беше присъдено на унгарския писател Ласло Краснахоркаи.

Залозите тази година са за Кан Сюе и мексиканската писателка Кристина Ривера Гарса, както и за испанския автор Енрике Вила-Матас, австралиеца Джералд Мърнейн, неговата сънародничка от коренното население Алексис Райт и американския писател Томас Пинчън.

„Крайно време е Джамайка Кинкейд да получи наградата“, заяви пред АФП Виктор Малм, културен критик на шведския всекидневник „Експресен“.

„Тя отдавна е сред споменаваните имена“, съгласен е Бьорн Виман, културен редактор на най-големия шведски всекидневник „Дагенс Нюхетер“.

Романът на Кинкейд от 1990 г. „Луси“ е автобиографична история за огорчено младо момиче, което пътува от Западна Индия до САЩ, за да работи като детегледачка.

„Това е точно от онези книги, от които е достатъчно да прочетете три реда, за да кажете: „Добре, тук говорим за нобелов лауреат“, заяви Виман.

Присъждането на наградата на Кинкейд може да бъде възприето и като политически избор заради острите ѝ критики към президента на САЩ Доналд Тръмп, отбелязват анализатори. Шведската академия отдавна е критикувана заради прекомерното представителство на западни мъже сред лауреатите, откакто наградата е присъдена за първи път през 1901 г.

Сред 122-мата лауреати има само 18 жени. Много малко от отличените автори са писали на азиатски или близкоизточни езици. Няма нито един лауреат, чийто основен език на творчество е африкански език. Академията обаче настоява, че единственият ѝ критерий е качеството на творчеството на писателя.

"За разлика от Нобеловите награди за медицина, физика и химия, при литературата няма научно откритие, върху което да се основават прогнозите. Във физиката или химията можете да кажете, че едно откритие е по-значимо от друго, що се отнася до въздействието му върху човечеството. Но при литературата е различно. Лесно могат да се посочат 50 до 100 автори, които биха могли да спечелят Нобеловата награда за литература. Затова е толкова интересно да се следят географското и половото разпределение, както и какъв отпечатък Академията иска да остави с избора на лауреата", отбелязва Виман.

Лина Калмтег, литературен критик на шведската обществена радио-телевизионна компания SR, смята, че е време наградата да бъде присъдена на испаноезичен автор от Латинска Америка.

„През последните години много се говори за „латиноамериканското литературно чудо“ – новото поколение, което идва след мъжете автори, посветили се на магическия реализъм, като Габриел Гарсия Маркес.  Тази нова вълна жените са начело, а творчеството им често е белязано от феминизъм, но също така е доста мрачно и изпълнено с насилие, с елементи на сюрреализъм. Аржентинската писателка Саманта Швеблин би била интересен и изненадващ избор в тази категория“, заяви тя.

Нобеловите лауреати се отличават за цялостното си творчество, а не за една конкретна книга. Последният южноамерикански писател, получил наградата, беше перуанецът Марио Варгас Льоса през 2010 г.

Сред новите имена, които през последните години все по-често се споменават във връзка с Нобеловата награда, са германската писателка Джени Ерпенбек, носителка на Международната награда „Букър“ за 2024 г. за романа „Кайрос“, както и Зъонг Тху Хъонг – една от най-популярните писателки във Виетнам. Първите ѝ книги, публикувани в края на 80-те години, се превръщат в бестселъри, преди да бъдат забранени. Творбите ѝ се издават предимно извън Виетнам. |БГНЕС