Близо 60 години след премиерата на „Абсолвентът“ Дъстин Хофман признава, че снимките на култовия филм от 1967 г., който го превръща в холивудска звезда, са били „ужасно преживяване“, пише „Гардиън“.

В откъс от мемоарите си Look at Me, които излизат на 10 ноември, 89-годишният актьор разказва за постоянните си съмнения, напрежението с режисьора Майк Никълс и физическите изпитания по време на снимките.

„Абсолвентът“ изостри всичките ми съмнения още от самото начало. Повериха ми главната роля във филм на Майк Никълс, който тогава беше най-търсеният режисьор, но аз имах усещането, че нямам никакво право да бъда там. Дори не исках да се явявам на кастинг за ролята“, пише Хофман в откъса, публикуван в „Ню Йоркър“.

Актьорът, който вече имал успешна театрална кариера, се чувствал неподходящ за ролята на Бен Брадок – млад мъж, олицетворяващ типичния бял англосаксонски протестант. Като американец от еврейски произход Хофман смятал, че не притежава външността на класически холивудски красавец.

Спомня си как прекарвал часове на гримьорския стол, докато Никълс нареждал да променят външността му, включително да премахнат слятата му вежда, и коментирал формата на носа му.

„Те се опитват да заличат евреина от лицето ми, но това няма да стане“, мислел си тогава актьорът. Единственото му желание било да се върне в Ню Йорк, сред хората, с които се чувствал на мястото си.

27 шамара за сцена, която отпада от филма

Хофман описва режисьора Майк Никълс като човек с непредсказуеми настроения, който често се държал грубо с актьорите.

„Майк се дразнеше на всички, но към мен сякаш проявяваше някакъв специфичен садизъм“, пише той.

В една от сцените Катрин Рос, която играе Илейн Робинсън, трябвало да му удари шамар, след като героинята ѝ разбира, че Бен е имал връзка с майка ѝ.

Никълс настоял сцената да бъде заснета 27 пъти. „Майк просто повтаряше на Катрин: „Удряй го, удряй го по-силно!“ Катрин се притесняваше, че ще ме нарани, а аз ѝ казах: „Добре съм. Само не ме удряй по ухото.“

В края на деня Хофман вече имал световъртеж, а режисьорът така и не включил шамара в окончателната версия на филма.

На следващия ден актьорът спукал тъпанчето си, докато снимал подводна сцена в басейн.

„Когато излязох, за да си поема въздух след няколко дубъла, от ухото ми се стичаше кръв. Между всички шамари от предния ден и водното налягане на дъното на басейна, бях спукал тъпанчето си“, разказва той.

Снимки до пълно изтощение

Хофман си спомня и как Ан Банкрофт, която играе г-жа Робинсън, припаднала по време на снимки в горещ ден и се наложило да ѝ бъде подаван кислород.

Самият той бил принуден многократно да повтаря сцената, в която героят му тича към църквата, за да обяви любовта си към Илейн.

„Правихме го отново, и отново, и отново, докато не се съсипах напълно от изтощение и дехидратация. Спомням си как лежах в тревата пред църквата, защото мислех, че ще загубя съзнание.“

Въпреки тежките преживявания „Абсолвентът“ се превръща в един от най-значимите филми на десетилетието. Лентата получава седем номинации за „Оскар“, а Майк Никълс печели статуетката за най-добър режисьор.

Днес Хофман смята, че режисьорът е виждал в неговия герой собственото си алтер его. Никълс също е от еврейски произход и пристига в САЩ от Германия през 1939 г. като дете.

„Аз бях негов двойник, призван да поеме върху себе си цялата самоомраза, която Майк изпитваше към самия себе си“, заключава актьорът.

Така филмът, който променя живота му и го превръща в звезда, остава в спомените му като едно от най-тежките преживявания в кариерата му.