СУНАЙ РЕМЗИ
Казвам се Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. от Балканска фондация „Делта“ спечелих първа награда за най-перспективна млада личност, а през 2005-та - първа награда от същата фондация за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно, предсрочно, с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Тези познания споделям, разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино... Днешната ми история сигурно ще ви шокира. Защо я избрах? Тя е много кървава и драматична, но от нея човек може да си вземе много поуки. Салят Сали Алиосман през 2011 г. получава доживотна присъда със замяна при постановен специален режим на изтърпяване на наказанието от Силистренския окръжен съд. Няколко месеца след това Апелативен съд – Варна, потвърждава присъдата. Година по-късно Върховният касационен съд в София потвърждава и издава окончателната присъда. Алиосман получава най-тежката присъда за това, че е нанесъл 53 прободни рани около шията и гърдите на своята приятелка, с която живее на семейни начала - 29-годишната Юлия Христова. Има 3 деца от нея и е бременна с четвърто. Като основен мотив и от него съм чул, и в обвинителния му акт съм чел, че е посочена
ревност, един семеен скандал
по-точно съмнения, че тя е била бременна от друг. От него самия знам, че той е подозирал, че жена му е изневерявала с баща му или с един от братовчедите му. И в пияното състояние, в което е бил, едва ли не е търсил да види в корема й дали тя наистина е бременна и да разбере дали детето не е от друг, неизвестно по какъв начин.
Кой е Салят? Роден е в Давидово, много красиво селце в Кайнарджа, една от най-бедните общини в област Силистра и в страната. Той израства там в много уважавано семейство. Майка му умира, когато е още млад, а баща му е местният авторитет, няколко мандата е кмет на Давидово. Салят е със средно образование, много добре възпитан. Има голяма къща, собствени магазин и заведение, земи, които обработва, занимава се и с животновъдство. Няколко пъти е канен от политически партии да стане кмет на мястото на баща си в Давидово, но отказва. Тогава е бил щастливо женен по нашите традиции за Юлия, всичко вървяло прекрасно. Но изневиделица неговият живот тръгва надолу към пропастта и по думите на съселяните си е започнал да проявява агресия и да злоупотребява с алкохол. По данни на обвинителния акт, психологическата експертиза установява психопатия и дългогодишна агресия, тормоз и изтезаване на семейството, включително и на трите му деца. Имало е системно пиянство и липса на грижа за издръжката на семейството. Обвинението също твърди, че преди да извърши това кърваво деяние, е имал друга условна присъда. Това разказах пред в. „България днес“. Аз го познавам много добре, защото той продължава и днес да изтърпява присъдата си в затвора Белене. При мен дойде през 2011 г., когато бях бригадир и отговорник на VIII следствена група. При пристигането си беше много тих,
четеше Библията, макар че беше мюсюлманин
защото харесваше християнската религия. Не приличаше на никой друг от осъдените. Не беше конфликтен, не беше агресивен. Ходеше редовно на срещи за религиозна подкрепа. Спазваше добра хигиена, но все едно го нямаше в групата. Заедно с него обаче бях и в следствения арест в Силистра, когато му издаваха присъдата, аз тогава бях по друго дело. Двамата бяхме в килия номер 9. На самото съдебно заседание му предлагат да мине по глава 27, при съкратено съдебно производство, и да получи 10-годишна присъда, защото е направил пълни самопризнания, не е посочил други обстоятелства и факти по делото. Но там става един скандал. Родният му баща казва, че се отрича от него, проклина го, майката на убитата също му крещи. Децата изобщо не го поглеждат. Това го провокира той да изгради своя версия и по този начин по общия ред получи доживотна присъда с право на замяна. Когато се върна в килията в следствения арест, беше посърнал целият. Не хапна нищо. Цяла вечер аз и останалите две момчета, които бяхме заедно с него в килията, се сменяхме да го пазим да не направи опит за самоубийство. Не го направи. Като се върна в затвора Белене, беше преместен в следствения отряд в зоната за сигурност. Там между делата му пред Окръжен и Апелативен съд направи неуспешен опит за самоубийство. Пусна си ток и сега едната от двете му ръце не е пълноценна на 100%, по-слаба е от другата. Естествено, като кмет на затвора Белене, винаги съм говорил с него. Той си има негова версия за деянието, което е извършил. Казва, че има някаква конспирация срещу него от местен следовател от полицията, за да могат да му вземат бизнеса, да му разбият семейството. Веднъж обвинява в изневяра жена си, своите близки, включително бащата и братовчеда. След това твърди, че не го е казал и че някой нарочно иска да го раздели с жена му, затова са го
подтикнали да извърши тази беля
Друг път разказва как нарочно са му слагали лекарства в храната и водата и е ставал агресивен, посягал е към пиене много често. Има и друга версия - че други са убили жена му и той иска да разбере кои са. Казва, че я е заварил наръгана, хванал е ножа, но от страх е избягал, защото са го гонили, искали са и него да убият и така е бил заловен по пътя за Добрич. Не знам кое е истина и кое е измислица. Предавам думи, които съм чул при разговорите с него. През месец юли 2019 г. бях преместен в IV група и от там почти една година изтърпявах наказанието си с него. Даже отначало бяхме в една килия. Той после се премести в килия за непушачи. Работи съвестно като помощник-бакар, подстригва и помага на останалите колеги от IV група. А откакто се появи и Covid-19, много отговорно и дисциплинирано дезинфекцира с препарати целия корпус 3 на затвора, като се започне от IV-та група, после IX-та, столовата, всички килии, мястото за фитнес, мястото на открито. Много отговорно се отнася към трудовите си задължения, има изградени трудови навици. Преместен беше в IV група, защото преди няколко години режимът му беше свален от специален на строг. Всеки ден излиза да тренира лека-полека с неговите минимални разбирания за фитнес, но това му доставя удоволствие. Винаги е спретнат, чист, излъскан, избръснат. Постоянно пише писма на своите деца и на баща си. За съжаление обаче писмата му се връщат непрочетени и без отговор от близките. Даже той ги крие, за да не видят другите, че му ги връщат. Единствено поддържа пълноценна връзка с кака си, която го изслушва, като се обажда по телефона, изпраща му пари, помага му да си купи нов телевизор, някоя и друга дрешка и т.н. Салят живее
с надеждата да получи замяна
Както знаете, българското правосъдие дава възможност доживотните присъди да бъдат заменени. След като си изтърпял 20 календарни години от наложеното наказание, имаш право окръжният съд по местоизтърпяване на наказанието да замени присъдата с 30-годишна. Някой път Салят приказва налудничаво, че му остават една-две години, друг път казва, че няма да излезе никога. Обича малко да преиграва със ситуациите, но винаги той е печеливш. Самата администрация проявява разбиране към него, момчетата също. Повечето го съжаляват и никой не му бърка в раната, защото е тежка рана... Ние не сме там, за да съдим колегите си, а да изтърпяваме наказанието си заедно, кой както намери за добре. Дано Господ да му прости, а и той на себе си. Това е важното. Как ще му простят децата обаче, се пита той. В неговия случай надали времето ще излекува раните му и ще ги превърне в белези. Пожелавам му да намери сили той сам да си прости, за да може другите да му простят. А дали ще му заменят присъдата - там само Господ знае. Урокът, който си взех от историята със Салят, е, че когато прехвърляш вината на друг, не ти олеква от това. Вината те изяжда отвътре. Затова, приятели, не забравяйте, че вината е собствена, индивидуална и тя трябва да се приеме, за да може да я преживееш, да си вземеш нужните поуки и да продължиш напред. Желая ви всичко добро.
