Цветана Георгиева
Древните траки почитали розата и дарявали с нея както боговете си, като оставяли пред статуите им свежи стръкове, така и себе си, като извличали от нея благовонни масла, за да доставят наслада на сетивата си. А римската провинция Тракия била център на розопроизводството, припомня директорът на Археологическия музей в Хисаря доц. д-р Митко Маджаров. Първата информация за отглеждането на рози по българските земи е на античния автор Плиний Стари, живял от 23 до 79 година. В своята „Естествена история" той споменава за 12 вида рози. Всеки вид носел името на провинцията, в която бил отглеждан. Единият вид според Плиний била тракийската роза. Този факт красноречиво показва, че още от най-древни времена нашият край е бил център на розопроизводство, припомня доц. Маджаров.
Римската гробница, издигната в близост до едно от най-красивите и романтични места край Хисаря - прочутия Славеев дол, пази доказателство, че древните почитали красивото и ароматно цвете, което днес разнася славата на България по света. Като обект на археологията и историята гробницата е известна и добре проучена още 60-те години на миналия век. Но стенописите, макар и не толкова изящни и по които времето е оставило своите следи, удивляват с култа към розата. Макар в украсата на гробницата да има още един стенопис с растителен елемент - изрисуван стрък червено цвете със зелени листа, на розата е отредено централно място в интериора. Една цяла декоративна ниша в мястото, откъдето душата на покойника тръгвала към друг свят, е украсена със седем червени рози. Украсата красноречиво показва, че цветето е било част от живота на древните римляни от провинция Тракия.
Римската гробница край Славеев дол е един от най-интересните за посетители обекти, редом с Римските терми на древния Диоклецианопол. Тя е част от най-богатите некрополи на античния град. Намира се на около 300 метра южно от югозападния ъгъл на крепостната стена на града, на високия десен бряг на малката рекичка Славеев дол. Открита е случайно през 1957 година по време на обработка на земите от хисарското земеделско стопанство. Тя е най-интересната и впечатляваща със своя интериор гробница, откривана досега в древния Диоклецианопол.
До този впечатляващ със своята украса обект се стига само за около 15-ина минути от Римските терми в парка „Момина сълза". Освен с розите, които са най-ранните изображения на прекрасното цвете по нашите земи, впечатляват с подова мозайка, както и живописен пояс, висок около 1.5 м, разделен на три полета. Две от тях са изпълнени със зеленикав цвят, най-вероятно за да наподобят структурата на зелен мрамор. Очевидно при изписването на този мотив античният художник се е стремил да представи по възможно най-реалистичен начин илюзията за мраморна облицовка на помещението. Разноцветната подова мозайка в гробната камера и техниката, по която е била изпълнена, също предизвикват особен интерес, твърди доц. Маджаров.
Строителство на римската гробница край Хисаря се отнася към втората половина на IV век. При нейното изграждане е постигната основната идея, свързана с вярата в задгробния живот - пренасянето на покойника и неговото жилище от земния в извънземния свят.
