След земетресението с магнитуд 4,8 по Рихтер, което разтърси гъсто населената градска зона на Ню Йорк в петък сутринта, възникнаха въпроси за това колко чести са сеизмичните събития в САЩ.
Трусовете по Източното крайбрежие се случват значително по-рядко в сравнение с тези по Западното крайбрежие, което се намира на границата на тектонската плоча, обяснява Геоложката служба на САЩ (USGS). Сеизмичната активност също не е толкова често срещана и в Средния запад. Въпреки това тези райони не са „имунизирани“ срещу земетресения.
През януари USGS публикува най-новия национален модел на сеизмичната опасност, показващ къде най-вероятно могат да възникнат разрушителни земетресения.
При представянето на картата агенцията разкри, че изследователският екип е определил, че близо 75% от САЩ могат да претърпят потенциално разрушителни трусове и интензивни земетресения.
Калифорния и Аляска са изложени на най-висок риск от сеизмична активност, следвани от части от няколко щата, включително Илинойс.
Въпреки че шансовете за силно земетресение са сравнително ниски в по-голямата част от Илинойс, в малка част от щата
рискът от опустошителен трус
се равнява на този в Калифорния и Аляска.
Това е така, защото част от Южен Илинойс лежи върху две големи сеизмични зони, по-малката от които е тази на долината Уабаш. Именно там е регистрирано най-силното земетресение в щата през последните години. През 2008 г. трус магнитуд 5.4 рани двама души.
До 2014 г., след драматично увеличаване на честотата на земетресенията в Оклахома, най-сеизмично активната зона на изток от Скалистите планини, най-голямата сеизмична активност се наблюдава по линията „Ню Мадрид“, която достига и до Илинойс.
Простирайки се на дължина 240 км, линията „Ню Мадрид“ преминава през седем щата: Илинойс, Мисури, Арканзас, Кентъки, Мисисипи, Индиана и Тенеси. Всяка година там се случват стотици слаби земетресения, повечето не могат да бъдат усетени от хората, а се регистрират само от чувствителни уреди, съобщи Министерството на националните ресурси на Мисури.
В тази сеизмична зона обаче са станали някои от най-силните земетресения в историята на САЩ. Три труса удрят между 1811-1812 г., унищожавайки няколко селища по поречието на река Мисисипи и предизвиквайки поредица от вторични трусове, продължили месеци.
Учените са оценили интензивността на земетресенията между 8.3 и 8.7 по скалата на Рихтер, пише Геоложката служба на Айова.
Северната точка на линията „Ню Мадрид“ се намира в Кайро, едно от малкото селища в Илинойс, разположени в границите на сеизмичната зона.
Разрушително земетресение там може да бъде усетено и други близки градове, в които има риск от 50 до 75% за леко разрушително земетресение в рамките на 100 години, изчислява USGS.
Сред
тези градове са Карбондейл и Харисбърг
Не много далеч, селища по протежение на сеизмичната зона на долианата Уабаш, като Маунт Кармел и Онли, попадат в диапазона на риск от 25 до 50%.
Въпреки че опасността е по-малка в сравнение с Карбондейл, той все още е по-висок от останалата част на Илинойс.
Голяма част от щата, обхващаща Спрингфийлд, Шампейн и района на Чикаго, е с риск от разрушително земетресение от 5 до 25% риск.
Трябва ли да очакваме трус скоро?
Вероятността за земетресения с магнитуд 7.5-8.0 на територията на Илинойс се изчислява от сеизмолозите на между 7 и 10%. Шансовете за трус със сила 6.0 или по-голям обаче нарастват и достигат 25 до 40%, предупреждава Агенцията за управление на извънредни ситуации на щата.
Освен това, вероятността за ново земетресение нараства с всеки изминал ден.
Катастрофално сеизмично събитие в зоната на разлома Ню Мадрид може да засегне повече от 50% от населението на Илинойс, изчисляват експертите.
Колко често се случват земетресения на североизток?
Според сеизмолозите хората не трябва да се притесняват, че земетресенията ще започнат да се случват по-често в източната част на САЩ. „Няма ясна тенденция за повече земетресения“, каза пред TIME Анджи Лукс, сеизмолог в Калифорнийския университет в Бъркли.
От 1950 г. около 40 земетресения с магнитуд над 3 са били регистрирани в радиус от 750 км от епицентъра на труса в Ню Джърси в петък, съобщи USGS.
Последното земетресение с подобен магнитуд, засегнало региона, беше през 2011 г., когато трус с магнитуд 5.8 удари Централна Вирджиния, но беше усетен и по цялото Източно крайбрежие. Това земетресение причини материални щети на стойност между 200 и 300 милиона долара и вероятно е било усетено от повече хора, отколкото всяко друго земетресение в историята на Северна Америка.
Най-силните земетресения по Източното крайбрежие, са това в Кейп Ан през 1755 г. и трусът със сила от 7.2 в Чарлстън, Южна Каролина през 1886 г.
Въпреки това сеизмолозите съветват хората да не се тревожат излишно.
„Обикновено сградите остават непокътнати при трусове с магнитуд шест или седем. Така че земетресения като това в петък няма да причинят значителни щети, освен ако сградата наистина не е компрометирана“, твърдят учените.
Единственият фактор, който може да е причина за безпокойство, е свързан със сеизмичните вълни, преминаващи през Източното крайбрежие, които се усещат по-широко поради разликите в земната кора. „Сеизмичните вълни на Източното крайбрежие са склонни да се разпространяват на много по-големи разстояния.
Те не отслабват и не се разпадат толкова бързо“, каза Лингсен Менг, доцент по геофизика в Калифорнийския университет. „Така че може да почувствате земетресенията на по-голямо разстояние, но имайте предвид, че тези силни земетресения са много редки на Източното крайбрежие, така че вероятността от големи щети или срутване на сграда е все още ниска.“
Земетресения в Чикаго и Илинойс през годините
Геоложката служба на САЩ изброява 1,032 земетресения в Илинойс, датиращи от 1902 г. Последното от тях е регистрирано на 28 март 2024 г. – трус с магнитуд 2.8 по Рихтер в Джърмантаун.
По-голямата част от епицентровете на земетресенията в Илинойс се появяват близо до двата големи разлома в Южен Илинойс – сеизмичните зони по линията „Ню Мадрид“ и долината Уабаш. Само около десет труса са имали епицентър на север от Пеория и Чикаго, отбелязват сеизмолозите.
Най-ранното регистрирано земетресение в района е в Ломбард през 1909 г. с магнитуд 5.1. Това се оказва четвъртият по сила трус в историята за щата. Най-силният (5.3 магнитуд) удари на 9 ноември 1968 г. в Норис Сити, в Южен Илинойс и на 85 км източно от Карбондейл.
Няма регистриран епицентър на земетресение в град Чикаго.
Как Мисисипи потече обратно
Преди два века серия от силни земетресения разлюля малкото градче Ню Мадрид в Мисури и събарят комините на къщите на разстояние 1,000 километра от епицентъра. Твърди се, че за момент река Мисисипи потекла на обратно, защото коритото й се издигнало нагоре. Съвременни сеизмолози пресмятат, че трусовете през 1811 - 1812 година са били над 7 по скалата на Рихтер. Дори и днес Ню Мадрид преживява по около 200 слаби труса на година – екип от геофизици твърди, че знае причината за земетресенията.
В новото изследване, те използвали томографска информация за вътрешността на Земята, която сочи, че разтопени скали от долната част на кората се издигат нагоре. Тези скали придърпват гравитационно всичко около себе си, променяйки напрежението в региона по начин, който увеличава риска от приплъзване в разломите, намиращи си в сеизмичната зона около Ню Мадрид. Откритието отваря врати и за идентифицирането на други потенциално опасни сеизмични зони.
Сеизмичната зона около Ню Мадрид е трудна за изследване. Регионът не генерира големи земетресения достатъчно често, за да даде възможност на учените да създадат подробен исторически архив. Не е открит и очевиден механизъм, отключващ сеизмичната активност. Навсякъде другаде по света земетресенията се случват близо до разломи, като този в Калифорния, където две тектонични плочи се срещат, сблъскват, дърпат или приплъзват една срещу друга. Но сеизмичната зона около Ню Мадрид се намира в средата на тихата и твърда Американска плоча.
Според една от теориите влияние може би оказват древни разрушителни събития. Преди между 700 и 540 милиона години, днешната северноамериканска плоча се отделила след отчупването си от суперконтинент.
Плочата не се откъснала напълно, но геолозите вярват, че под сеизмичната зона около Ню Мадрид са останали следи от събитието: погребана разломна зона, в която скалите са слаби и натрошени, а гъсти разтопени скали се издигат от долната част на земната кора.
Ключова за анализите на учените се оказала скоростта на сеизмичните вълни, свързана с плътността на подземните скали. Учените изчислили как гъстата долна част на земната кора би могла да промени напрежението, което в крайна сметка води до предизвикването на земетресения. Разтопените плътни скали придърпват околната земя навътре и надолу. Средноатлантическият хребет, който продължава до средата на Атлантическия океан, се разпростира и оказва натиск върху северноамериканската плоча, избутвайки я на запад. Но разтопените плътни скали под сеизмичната зона около Ню Мадрид пренасочват напрежението надолу, увеличавайки напрежението върху разломите в погребаната разривна зона. При подходящи условия това напрежение се освобождава и възникват земетресения.
