Кристиан, Роберто Манчини и Хуан Себастиан Верон
Юриан Ангелов
Продължение от миналия брой
Когато новият президент на Франция Жак Ширак възобновил ядрените опити в Тихия океан, Карембьо отказал да играе за националния тим. Треньорът Жаке не приел отказа, но Карембьо продължил да критикува Ширак в интервю за „Кориере дело спорт", а след това помолил съотборниците си да разместят по екипите си лозунга: „Сампдория за мир". На Евро 1996 младият тим на Франция се промъкнал до полуфиналите. Журналистите погнали Карембьо - първо за това, че след четвъртфинала с Холандия не празнувал със съотборниците си, а утешавал Зеедорф (пропуснал дузпа в мача), а след това и за мълчанието му по време на химна.
Карембьо обяснил, че Зеедорф му е приятел и виждайки сълзите, той по инстинкт се притекъл на помощ, а Марсилезата знаел наизуст още от детството си - когато през 1979 година президентът Валери Жискар д'Естен посетил Нова Каледония и класът му трябвало да тича 20 километра, размахвайки френски флагове и пеейки химна. Карембьо обаче признал, че никога не се е чувствал французин - само новокаледонец - и не разбирал защо на страната му отказват независимост. "Играя за Франция само за да може светът да разбере за проблемите на моята родина. А по време на химна се моля в памет на баща си", казал той в интервю за Канал плюс.
Журналистката Клаудин Вери в книгата си за Карембьо написа, че пристигайки у дома след Еврото, Кристиан първо разгледал пожълтялата фотография на прадядо си Вили, направена в Хамбург в началото на тридесетте години на миналия век. Кристиан научил от стари хора, че през 1929 година, след икономическата криза, френското правителство поискало да се похвали с богатствата на империята и докарало в парижкия зоопарк представители от всички колонии. Вили Карембьо и други канаки, след двумесечно пътуване с кораб, били изложени в клетка с табелка „Истински човекоядци", а като интериор пресъздали битието на канакските племена. Наблизо имало езеро с крокодили. Канаките били длъжни да крещят заплашително и да танцуват, а посетителите плащали по 5 франка за представлението. След Париж Вили и съплеменниците му били пратени на аналогична изложба в Хамбург, а после им предложили да поучастват в европейско турне. Вили отказал и отплавал от Марсилия за дома, но пет от земляците му останали и не след дълго починали от глад и нощувките на открито.
Собственикът на Сампдория Мантовани бутал Кристиан към „Барселона", новият треньор Меноти го оставял резерва, но Карембьо отстоявал своето - само в „Реал". „Заради стачката си можете да пропуснете Световното. Как може да отказвате на Барселона", попитали го в студиото на Канал плюс. „В меланезийската ни култура думата тежи повече от договорите", отговорил Карембьо.
През октомври 1997 година той играл на „Сантяго Бернабеу" в благотворителен мач против расизма и феновете на „Реал" цял мач скандирали името му - той още не бил дошъл, а вече го обичали. Накрая Мантовани се съгласил да продаде Карембьо на „Реал" за пет милиона евро, макар инициаторът на трансфера Капело отдавна да се бил завърнал от Мадрид в Милано.
Новият треньор Хайнкес поставил Кристиан на фланга в халфовата линия, преди Панучи и вдясно от Редондо, и Карембьо вкарал три гола поред в Шампионска лига, два пъти на „Леверкузен" и веднъж на „Борусия Дортмунд", извеждайки „Реал" на финал, където „Мадрид" не бил стъпвал от 1981 година и не бил побеждавал от 1966-а.
За два месеца Карембьо спечелил Шампионска лига и Световното, където заради болки в кръста играл малко и на различни места, срещу Дания като десен бек, с Италия - опорен халф, а с Хърватия - ляв централен. В полуфинала на Кристиан му се наложило да напусне терена в 30-ата минута след сблъсък с Давор Шукер, негов съотборник в „Реал". На почивката, при 0:0 Еме Шаке крещял: „Страхувате ли се? Ще забравите, ако забравите за притесненията." Минута след началото на полувремето Франция пуснала гол на Шукер, но се спасила с два на Тюрам. Преди финала Карембьо се свързал с друг играч от „Реал" - Роберто Карлос, и научил, че на Роналдо му станало лошо. „Шегуваш ли се?" „Не, закараха го в болницата." Карембьо съобщил това на треньора си, но Жаке решил, че това е блъф.
След втория гол на Зидан майката и лелята на Кристиан напуснали местата си и отишли да хапнат в бар около „Стад дьо Франс". Когато мачът завършил и играчите били в съблекалнята, Кристиан видял, че телефонът му звъни, бил брат му. „Майка се загуби. Отиде да хапне и я няма." Майката се изплашила от тълпата, напускаща стадиона, и бързо се шмугнала обратно в бара, молейки да звъннат на сина. „Кой е той?" „Карембьо."
Когато празниците по Елисейските поля утихнали, Кристиан заминал за къщата си в Нант, където приготвил барбекю и скромно отбелязал победата със семейството си и Адриана Скленарикова. Половин година по-късно той поискал отпуск от президента на „Реал" и се оженил за Адриана в Порто Векьо, поканвайки на сватбата си само един футболист, Кларънс Зеедорф. Половин година след заминаването на Зеедорф в „Интер" Карембьо също напуснал „Реал" - той рядко играел заради проблем в рамото (заради това не се порадвал и на втората титла от Шампионската лига през 2000 година), и приел предложението на „Мидълзбро", който харчел парите на мобилната компания BT CellNe. Треньорът Винейбълс взел звезди от калибъра на Циге, Инс и Бокшич.
Пристигайки в Англия, Кристиан и Адриана се настанили в Мортън, село в покрайнините на Мидълзбро, родно място на откривателя на Нова Каледония Джеймс Кук (същия този, който бил изяден от аборигени, а защо - науката мълчи), но други интересни места наоколо не намерили и още напролет им доскучало. „Мидълзбро" печелил трофеи, играел в евротурнирите, но завършил сезона на 14 място и Карембьо отпрашил за „Олимпиакос", където още първата година станал най-добрият играч в гръцката лига.
Новият треньор на трикольорите не се интересувал от травмата на Карембьо, но се отнасял като баща с него (синът му Закари работил като агроном в Нова Каледония) и го вземал, макар и не титуляр, на Евро 2000 и Купата на Конфедерациите 2001. С две титли повече Кристиан бил принуден да напусне отбора през 2002 година - феновете го освирквали при излизането на терена заедно с Кандела след мача с Шотландия, а и подвиквали: „Антифранцузин!" Лемер нарекъл поведението обидно, а певецът Франсис Лалан посветил на Карембьо песента „Моят приятел канакът", но Кристиан заявил, че не иска да го съжаляват. Националистът Льо Пен искал да изпъдят Карембьо още през 1996 година. След няколко месеца Кристиан признал, че не може да е полезен на Световното заради контузията си.
Приключвайки контракта си с „Олимпиакос", Карембьо отишъл в Женева, където го замъкнал агентът Марк Роже. Гарантирайки пристигането на световен и европейски шампион, Роже купил фалиралия „Сервет" за един франк, но пари за заплати не намерил и няколко месеца поред Кристиан хранил младите си съотборници у дома със словашка супа, приготвена от Адриана. След това клубът изпаднал. Кристиан посветил последните месеци от кариерата си на „Бастия" - след сватбата той мечтаел да поиграе в „Корсика".
При честването на десет години от световната титла Карембьо поканил Зидан, Джоркаеф, Жаке, Лебьоф, Блан, Лизаразу и Пирес в Нова Каледония, която двадесет години по-рано, когато Кристиан пристигнал в Нант, болшинството французи смятали за страна на терористи. Карембьо завел приятелите си в родното си племе, показал как се cъбират грейпфрути, копаел сладки картофи (батати) и ловил раци. "Мислех, че вие сте много различни, но сега виждам, че сте точно като нас", казал Жаке на земляците на Карембьо. След това думата взел вождът Паскал Вакапо, обръщайки се към Кристиан: „Ти, разбира се, си звездата, но понацепи малко дърва, докато аз изпуша по цигара със Зидан."
