Красен Кръстев и неговите танцьори, които той избра по време на ателие през май, представиха в България ,,Джунглата. Пловдив гори"

Историята на Красен Кръстев започва от класическата паралелка в Хореографското училище в София. Във вените му тече страстта към сцената, въпреки че във фамилията му няма нито един актьор или певец. Известно време работи в ,,Арабеск". По-късно с четири балерини създава първата частна група за модерен танц ,,Амарант данс студио". Премиерният им спектакъл, наречен ,,Муда земя", провокира светска буря в постсоц чашата с вода - естествено заради разсъбличане под прожекторите. Всъщност артистите са наясно, че няма лошо да постигнат медиен шум още преди да са излезли пред публиката. През 1994 г. Красен влиза в ,,Мудра" - школата на световноизвестния Морис Бежар в Лозана. Играе в швейцарската трупа ,,Линга". Преди 12 години създава собствена компания в прекрасния град на Женевското езеро. Ученикът на Бежар признава, че за него музиката е стихия, не по-малко силна от природата. Наясно е, че пътят е целта и винаги неуморно инвестира талант, енергия и труд, за да остави по него собствена следа. Здравият му балкански дух го спасява от космополитната суета и безмерния нарцисизъм, характерни за по-голямата част от гилдията. Затова е съвсем наясно, че изкуството не е затваряне в кулата от слонова кост, а тежък бизнес. Така че води часове, стажове, уъркшопове в Швейцария и из Европа. Чувства се отлично, където и да попадне в международното съсловие, защото умее да общува на най-важния език - наситения с доброта и творчество. Но не долюбва публиката, която не приема и не изпраща сигнали. Красен не е поставял точно от 20 години в България. ,,Сега ситуацията е коренно различна. Емоциите са много силни, а погледът ми върху това, което правя - по-различен", твърди той. Спектакълът, вдъхновен от филма на Джени Ливингстън ,,Paris is burning", е едно от последните неща, с които се занимава Красен. ,,Направихме съвременно хипстър кабаре - в него има политика, религия, еротика, секс... Вътре сме аз, животът ми, приятелите ми", споделя той.


Господин Кръстев, заглавието на вашия спектакъл е доста огнено. Трябва ли да изгори артистът, за да убеди останалите, че у него е подпалена божествена искра?

- Артистът или гори постоянно, или не. Моето вдъхновение са хората - приятелите ми и артистите, с които общувам и работя.

Каква е цената на тоталното себеотдаване?

- Всяка личност е знакът за стойността. И това важи не само за изкуството, а и за всичко в живота.

Какво беше юношеството ви преди 10 ноември - театър, кино, балет, бягане от училище?

- Танцът беше всичко за мен в детството ми. Нямах приятели извън Хореографското училище. Не съм играл на никакви игри, не съм тичал пред блока, не съм ходил по нощни клубове... С всичко това наваксах след това. Но не съжалявам изобщо за ,,жертвите".

През 1994-та предизвикахтe смут с ,,голото" представление на ,,Амарант денс студио" - тогава снимките с балетистите без дрехи бяха на първите страници във вестниците. Имаше ли връзка този ,,случай" с вашето заминаване от България?

- Това беше малко смешна история. Въпросните снимки не бяха правени за реклама на представлението, но асистентката на фотографа решила да ги покаже на журналистите. И така един хубав ден се видяхме на първите страници на всички вестници в София. Това напълни Народния театър, където беше нашата премиера. Но този случай няма никаква връзка със заминаването ми.

Как силно емоционален славянин като вас се вписа в живота на рационалните граждани на Швейцария?

- В началото ми беше много трудно. Бях на 21 г. Идвах от България и всичко ми се струваше толкова по-различно. Но така е навсякъде. Или свикваш и респектираш условията, или си тръгваш.

Какво според вас е модерно в момента по света в сценичните изкуства?

- Не знам. И не ме интересува.

Що за птица сте вие - бохем, фанатик артист или нещо съвсем друго?

- Чувствам се по-скоро като ром, малко джипси. Обичам да пътувам по света. Опитвам да се вживявам превъзходно във всяка ситуация.

Албена Атанасова