Днес настъпва краят на света. Отново. Този път предсказанието за изчезването на човечеството не идва от кристална топка или загадъчен сигнал от Космоса, а е плод на математически изчисления.

През 1960 г. австрийско-американският учен Хайнц фон Фьорстер и двама негови колеги от Университета на Илинойс публикуват в авторитетното научно списание Science изследване със заглавие „Страшният съд: петък, 13 ноември 2026 г.“.

По сметките на учените до тази дата населението на Земята ще расте все по-бързо, докато на 13 ноември - разбира се в петък! - броят на хората ще достигне безкрайност. Буквално. Както предупреждава Фьорстер, потомците ни няма да умрат от глад, а ще бъдат „смачкани до смърт“. Всъщност Фьорстер нарочно построява анализа си така, че този резултат да е неизбежен. Той създава математическо уравнение, което поначало води до желания извод, и го прилага към данните за населението на Земята през последните две хилядолетия. Така стига до точната дата на катастрофата – 13 ноември 2026 г., когато самият той би навършил 115 години.

Това предупреждение и днес привлече вниманието и се разпространява в медии и социални мрежи, но не всички изясняват едно - публикацията е сатирична. С тази хиперболизирана прогноза Фон Фьорстер иска да привлече вниманието към темповете на нарастване на населението.

Подобни предупреждения звучат и през следващите години, припомня "Индипендънт" в статия за днешния "край на света". През 1968 г. американският биолог Пол Ерлих предсказва масов глад в бестселъра си „Демографската бомба“. През 1972 г. докладът „Границите на растежа“ прогнозира срив на световната система през 20-те години на XXI век заради изчерпването на ресурсите.

Прогнозите не се сбъдват, но последиците от тях са съвсем реални. През 70-те години международни организации насърчават ограничаването на раждаемостта, понякога дори като условие за предоставяне на хранителна помощ. В Южна Азия се прилагат програми за принудителна стерилизация, а Китай поддържа политиката си за едно дете в семейството чак до 2015 г.

Днес светът е изправен пред съвсем различни проблеми. Броят на децата под 15 години достига своя връх през 2021 г., а много държави вече се тревожат от застаряването на населението. Япония, Унгария, Турция и дори Китай насърчават семействата да имат повече деца.

Какво не са предвидили учените преди повече от половин век? Че с повишаването на жизнения стандарт, подобряването на здравеопазването и образованието хората започват да имат по-малко деца. Раждаемостта спада толкова, че намаляването ѝ надделява над спада на смъртността.

Този процес, известен като демографски преход, вече е бил започнал през 1960 г., но Фьорстер и съмишлениците му не го отчитат.

Според Марк Улхаус историята съдържа важни уроци и за днешните научни прогнози. Математическите модели не са безпогрешни – резултатите им зависят от начина, по който са построени, и от допусканията на авторите им. А когато учените преувеличават опасностите, за да привлекат общественото внимание, рискуват да подкопаят доверието в науката.

Да си припомним колко пъти досега е „свършвал“ светът:

1844 г. – Второто пришествие според последователите на Уилям Милър.
1910 г. – Халеевата комета и страхът от отравяне на атмосферата.
1999 г. – Апокалипсисът, предсказан от Нострадамус.
2000 г. – Компютърният проблем на 2000-ата година Y2K и опасенията от глобален срив.
2011 г. – Краят на света, предсказан от американския проповедник Харолд Кемпинг.
2012 г. – Апокалипсисът според популярните тълкувания на календара на маите.
2026 г., 13 ноември – Краят на човечеството според математическите изчисления на трима учени от Университета на Илинойс.

Страхът, особено когато е последван от моменталното облекчение, че опасността е преминала, е пикантен и приятен на голяма част от хората - иначе хорър филмите и литературата нямаше да съществуват. Затова предсказанията и предупрежденията за края на света винаги са занимавали въображението ни. Навярно и следващото изникнало предсказание отново ще привлече масово внимание.

Дано само да не се окаже вярно.