Пратениците на американския президент Доналд Тръмп се срещнаха с руския президент Владимир Путин в опит да дадат нов тласък на мирния процес след двудневните преговори между Русия и Украйна в Абу Даби, предаде Асошиейтед прес.

Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Къшнър посредничиха за разговорите в столицата на Обединените арабски емирства. Това бяха първите преки преговори между представители на Москва и Киев от девет месеца.

Двудневната среща, приключила в сряда, не доведе до съществен пробив, с изключение на договореност за размяна на военнопленници, чиито точни параметри все още не са обявени.

Уиткоф и Къшнър пристигнаха в Кремъл, за да информират Путин за резултатите от разговорите. Срещата продължи около два часа, след което американските пратеници отпътуваха за Дъблин за разговори с украинския президент Володимир Зеленски.

Вашингтон настоява за европейско участие

Къшнър заяви, че една от целите на срещата с Путин е била да се получи съгласието му европейски представители да участват в преговорите, които засягат и бъдещата архитектура на сигурността на континента.

САЩ и Зеленски искат европейските държави да определят общ преговарящ, който да разговаря с Москва.

Русия обаче се противопоставя на прякото участие на европейците, като ги обвинява, че финансират и снабдяват украинските въоръжени сили. Европейските лидери от своя страна се опасяват от действията на Москва и дългосрочните ѝ намерения спрямо континента.

Вашингтон и европейските столици невинаги следват една и съща дипломатическа линия, отбелязва Асошиейтед прес. Тръмп неведнъж е заемал позиции, благоприятни за Путин, а миналия месец отмени санкции и сключи сделка за внос на руски дизел. Тези действия предизвикаха тревога сред украинските и европейските лидери.

Мнозина в Европа смятат, че включването на Москва в обсъжданията за следвоенната европейска сигурност би било неприемлива отстъпка пред Путин. Руският президент продължава да твърди, че разширяването на НАТО на изток е основна заплаха за страната му, и настоява силите на Алианса да бъдат изтеглени от районите край руските граници.

Според някои анализатори преговарящите може да обмислят отстъпки към Москва по отношение на стратегията на НАТО в замяна на мир в Украйна – възможност, която предизвиква сериозно безпокойство сред европейските лидери.

Къшнър заяви в Москва, че руската и украинската делегация в Абу Даби „се споразумяха за много от принципите, но все още имат различия по някои от начините за постигане“ на мир.

Путин отхвърля чужди войски в Украйна

По време на срещата с американските пратеници Путин отново заяви, че разполагането на европейски войски в Украйна след евентуално прекратяване на огъня е „напълно неприемливо“.

Москва би разглеждала подобно военно присъствие като заплаха за своята сигурност, а чуждестранните войски – като легитимни военни цели.

„С други думи, войната би била възобновена незабавно“, предупреди руският президент.

Путин потвърди и териториалните претенции на Москва. Според него бъдещото мирно споразумение трябва да признае за руски четирите украински области, чието анексиране Кремъл обяви през 2022 г., въпреки че руските сили никога не са ги контролирали изцяло.

Зеленски вижда възможност за напредък

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски е в Дъблин за среща с представители на повече от 40 европейски държави, в която участва и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Зеленски заяви, че предстоящите политически промени, включително поемането на контрола над Конгреса на САЩ от демократите през януари и изборите във Франция догодина, могат да създадат „благоприятна възможност“ за сключване на мирно споразумение.

Той приветства договореността за размяна на военнопленници като положителна стъпка, но подчерта, че Украйна няма да се откаже от окупираните си територии в замяна на мир.

Москва и Киев периодично извършват размени на военнопленници, но позициите им по основните условия за прекратяване на войната остават силно раздалечени.