Карло Вакаро (в средата) с роднини и свои служители
,,Минаваме Лъвов мост и се озоваваме право в КИНОТО с главни букви. Кино ,,Цанко Церковски" - това си е МОЕТО кино. Пред него продават фруктов сладолед. А отстрани са залепени най-вкусните милинки на света! Правеха ги на място, винаги бяха топли, а отвън се разнасяше такава миризма, че и сега огладнявам. Над киното имаше голям транспарант, на който едни не съвсем талантливи художници изписваха името на новия филм и се опитваха да нарисуват сцена от него. Имаше някаква собствена атмосфера, почти аристократична, въпреки комунистическото име, което му беше наложено през годините. Още си спомням огромната навалица за някой интересен филм, дългите опашки пред касите, купуването на билети две седмици по-рано, надлъгването с лелките касиерки и разпоредителки, че имаш 14 години, за да те пуснат, ако филмът беше забранен за деца. Време, в което ходенето на кино беше един малък празник. И колко е тъжно да го гледаш сега така запустяло и оставено на произвола."
Това са спомените на софиянци във Facebook за първото кино в България и едно от първите в Европа - ,,Модерен театър", което се казваше ,,Цанко Церковски" през годините на социализма. Киното е затворено през 2003 г. От тогава до днес сградата с прекрасна фасада, която е със запазени елементи в стил „виенски сецесион", е оставена на произвола на съдбата и атмосферните влияния. Според хората, живеещи на столичния булевард ,,Мария Луиза", които всеки ден гледат как клошари съсипват 105-годишното здание, причината за окаяното му състояние е, че многобройните му собственици не могат да се разберат помежду си след реституцията.
Но ето че картината се прояснява и ,,Модерен театър" скоро може да има нов стопанин. Сградата, която е паметник на културата, се продава, като началната цена е 4,6 млн. лева. Продавачът е фирма на израелеца Офер Мирецки, а имотът най-вероятно е част от ,,Оркид лоджистикс центърс". Фирмите на Офер Мирецки са регистрирани в офшорната държава Сейнт Винсент и Гренадини. Допреди 2 години имотът е бил собственост на дружество ,,Кохав", управлявано от Офер Мирецки. Съдружници в него са израелската фирма ,,България дивелъпмънт и туризъм" и ,,Крокет", отново регистрирано в Сейнт Винсент и Гренадини. Съотношението между двете дружества в собствеността на капитала е 70 към 30.
На практика ,,Модерен театър" се продава от октомври 2012 г. В момента има трима кандидат-купувачи - една международна компания и няколко български предприемачи. Плановете им са различни, но сред тях липсва кино - ще превърнат културната светиня в кабаре, ресторант или офис сграда. ,,Очакваме преговорите да бъдат финализирани през септември", съобщиха близки до фирмата продавач. Имало шанс двете страни да си стиснат ръцете до средата на месеца.
Снимките от вътрешността на сградата показват, че тя е в крайно лошо състояние. Навсякъде се въргалят отломки от обзавеждането, подът на предишния разкошен киносалон е обсипан със счупени стъкла. Това обаче не плаши кандидат-купувачите. Защото освен прекрасна сграда на пъпа на София те ще купят историята, спомените и усмивките на много столичани. Пък и салонът ще бъде изтърбушен и изграден наново, за да е в унисон с новото кабаретно настроение, което ще се установи вътре.
Тютюнев фабрикант открива залата
В тъмния салон на това столетно кино вълшебството на движещите се образи омайва хиляди зрители в протежение на почти целия ХХ век. Зданието е построено именно за нуждите на седмото изкуство. ,,Модерен театър" е създаден в София от италианеца Карло Вакаро, който се установил за постоянно в България през 1901 г. В Пловдив Вакаро създава най-голямата тютюнева фабрика в България и е сред основателите на Пловдивския панаир.
15 години след като братята Люмиер започват своите кинопрожекции, италианецът възлага на архитект Димитър Начев да превърне двуетажната жилищна сграда в съвременен киносалон. През 1907 г. постройката е завършена и представлява зала на две нива - партер и балкон, с 600 места. Киното е оборудвано с най-добрите за времето си прожекционни апарати, както и с екран с размери 4/3 метра. Ивестицията се оценява на около 1 млн. тогавашни лева. През 1909 г. ,,Модерен театър" става представител на френската компания ,,Пате фрер" за България и двете части на Македония извън нея - гръцката и тази в създаващото се обединено Югославско кралство. Изгражда верига от салони в Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Смирна (Измир), Белград и Атина, Египетска Александрия. Става и основен доставчик на техническо оборудване и филми от Европа и Америка за кината в България. ,,Гомон", ,,Матадор", ,,Нордиск къмпъни", ,,Амброзио", ,,Еклер" са част от компаниите, чиито ленти се въртят на ,,Мария Луиза". През 1909 г. най-нашумели били документалните филми: ,,Земетресението на Сицилия" на Лука Комерио, ,,Изригването на Везувий" и ,,Фонтаните на Тиволи" на Джовани Витроти, както и игралните филми ,,Трагична сватба" на Гастон Вейл и ,,Последните дни на Помпея" на Луиджи Маджи. По същото време се създава и малка киностудия за снимане на български документални и научнопопулярни филми. На 5 април 1910 г. върху екрана е показан кинопрегледът ,,Българската армия", последван от други български сюжети: ,,Столица София" и ,,Български селски живот". През 1915 година с негова помощ се прави и първият български игрален филм ,,Българан е галант", режисиран от легендата Васил Гендов. В зданието се е намирала и звукозаписната компания ,,Симонавия", издала шлагерите на Аспарух Лешников, Надя Сотирова и други български звезди на старите градски песни. През 1947 г. киното е преименувано на земеделския поет Цанко Церковски, но в края на 90-те години връща старото си ,,Модерен театър".
Първият салон, в който се пуши
,,Столовете в ,,Цанко Церковски" бяха от една мекичка червена материя, лелките бяха доста любезни, а тоалетните - чисти. Мисля, че пред това кино съм се редила на най-дългите опашки в живота си. Помня, че ходехме за билети няколко дни по-рано, а ако филмът си заслужаваше - сбъдвахме изконната мечта на всяко хлапе - заставахме в ранни зори и успявахме да се доберем до билети за първи ред на балкона! В ,,Цанко Церковски" съм изгледала най-хубавите филми - ,,Междузвезни войни", ,,Трима звездни мускетари", със сестра ми гледахме "Божествени тела". ,,Цанко Церковски" имаше и малък салон - в него можеше да наваксаш, ако си пропуснал някой хит. Там въртяха по няколко филма на ден, а заличката беше малка и уютна като шоколадов бонбон. Там съм гледала ,,Текс и Властелина на вулкана" и ,,Черната стрела". В доста по-късен етап този салон беше и единственият в София, в който експериментално разрешиха пушенето. Сложиха масички и стана почти като пиано бар, но беше твърде за кратко."
Из материал, публикуван в сайта detstvoto.net
Създаването на ,,Българан е галант"
През 1908 г. Васил Гендов е във Виена. Пленен от магията на ,,движещите се изображения", той постъпва като момче за всичко в малко кино. Разказва, че по онова време направил и първия си опит да напише сценарий - ,,Любовта на студента", в духа на популярните тогава кратки комични истории. Учи в драматичната школа ОТТО, където преподават артисти от знаменития Бургтеатър. След завръщането му в България идва времето на ,,Българан е галант". Името на героя е показателно, а историята за злополучното любовно приключение на столичен бонвиван (изигран от самия Гендов) е почерпена от вестникарския хумор от онова време. За жалост филмът е загубен за историята на българското кино. Днес в интернет има няколко копия, претендиращи, че са от филма, но всъщност са от друга лента - римейк на ,,Българан е галант". Чак до смъртта си Гендов твърди, че лентата била открадната от Стефан Денчев, бивш издател на филмово списание, който емигрирал в Щатите. Крадецът първо представил филма като свой във Виена и уж бил обрал овациите на тамошните кинаджии. После отишъл в Холивуд и направил филмова кариера. Но се забъркал със самия Ал Капоне и бил застрелян от полицията. А авторът на ,,Българан е галант" си отишъл от тоя свят с наивната вяра, че филмът му си седи някъде в холивудско хранилище и чака някой да го извади оттам и да го върне в родината му... Затова пък запазен и до днес е вторият Гендов филм ,,Любовта е лудост". И има привилегията не само да е едно от съкровищата на Националната филмотека, но и да даде име на фестивала на любовния филм във Варна. Гендов пръв посяга към литературното ни наследство и снима ,,Бай Ганьо" (да изиграе този нарицателен герой през 1927 г. се съгласил популярният детски писател Стоян М. Попов - Чичо Стоян). Пръв се опитва да предложи на публиката социална проблематика с поредица мелодрами: ,,Дяволът в София" (1922), ,,Човекът, който забрави Бога" (1927), ,,Пътят на безпътните" (1928), ,,Земята гори" (1937). Нему се пада и честта за пръв път на екрана да прозвучи българска реч - при това словата на Апостола (,,Бунтът на робите", 1932). С цялата си наивност, далеч от образците на световното кино, което по това време усвоява и усъвършенства езика на новото изкуство,
филмите му будят уважение с трогателната си наивност
с гордостта на техния автор от завършеното поредно начинание, което за него означава и България да е като Европа. Въпреки принудата да се спасява всеки път от поредни кредитори, да залага къща и имот.
Най-уютно пионерът на родното BG кино се чувства на територията на социалната мелодрама. Героите му обикновено са във властта на порока: комарджийство, кражби, пиянство, измами, проституция. Престъпният живот съсипва семействата им. ,,Ако не беше улицата, колко малко щяха да са злочестините" - констатира той в ,,Улични божества". По законите на мелодрамата на финала порокът е победен, а героят стига до изкуплението.
Пресата от онова време приема благосклонно социалния патос на Гендовите филми, но не отминава някои смехотворни факти при заснемането им - като например това, че по време на нощни събития в негов филм по улицата се разхождат... кокошки, или когато декорът в дадена сцена се клатушка от всеки полъх на вятъра... От всичките му филми до днес са оцелели позитивът на ,,Любовта е лудост", негатив от ,,Бай Ганьо" и двайсетина метра от ,,Човекът, който забрави Бога". И няколко десетки фотоса. В началото на 90-те години Националната филмотека получи заснети кадри от разрушителното Чирпанско земетресение от 1929 година. Известно е, че Гендов е снимал документален филм в региона. Най-вероятно преследван от кредитори и дългове, той го е разделил на части и го е предложил за откупка на местните околийски управи. Капризите на съдбата са отредили пионерите в дадена област да стават легенди едва след смъртта им, а приживе да тънат в парични проблеми и на ръба на банкрута.
