Знамето на бъдещата държава
„Да на Шотландия" или „Заедно е по-добре"? Така са озаглавени двете кампании, които подготвят шотландците към референдума на 18 септември. Тогава те ще избират дали да се отделят като независима държава, или да останат част от Великобритания. Когато четете този материал, първите резултати вече ще са известни.
Казусът отдавна стои в дневния ред както на уязвеното на тема гордост и единство Обединено кралство, така и на цяла Европа, където са набрали сила и амбиция още доста други сепаратизми. С особен интерес гледат към Шотландия адептите на суверенна Каталуня например, които също организират подобно допитване в испанската (все още) автономия на 9 ноември. В Канада също с трепет чакат резултата, защото френските сепаратисти в Квебек от години търсят най-сгодния момент отново да се пробват да се отделят в независима държава, след като на няколко референдума вече губиха. В Евросъюза пък пулсира загриженост, защото при победа на „да"-то в Шотландия и вероятното повличане на крак при останалите отцепнически тенденции на Стария континент вече няма да е тъй лесно да се плашат привържениците им, че евентуалните нови независими формации ще трябва наново да кандидатстват и в ЕС.
Ако прецедентите станат тенденция, ще се наложи вземането на нови сложни решения, за каквито Брюксел не е готов. Да не говорим, че и самата Белгия, в чиято столица са разположени повечето институции на ЕС, едва балансира в сепаратистки разкрач между Фландрия, Валония и самостоятелната единица Брюксел...
И все пак всичките тези терзания допреди седмица бяха до голяма степен теоретични. В сондажите успокоително преобладаваше „не"-то за отцепването на Шотландия. Нещата обаче рязко се нагнетиха на 8 септември, когато социологическата агенция ,,ЮГов" оповести резултатите от проучването си, направено по поръчка на в. „Сънди таймс". Според тях напред излизат вече привържениците на независима Шотландия - 51%, а юнионистите, които искат да останат във Великобритания, изостават - 49%. Това спешно мобилизира Лондон към форсмажорни действия (наречени от някои медии „истерични") за убеждаване на шотландците да останат „заедно". Нищо че ден по-късно друга социологическа агенция даде обратно съотношение в очакванията за „да"-то и „не"-то.
Всъщност за всички е очевидно, че дори юнионистката линия да надделее в последния момент, това ще стане с минимална разлика и при всички случаи половината от шотландците ще си останат застъпници на независимостта. Така че от резултатите на този до насрочването на следващ референдум няма да мине много време. Доста коментатори открояват и основния двигател на силните отцепнически настроения - с отделянето си желаещата по-социална политика Шотландия ще се освободи и от бремето на суровото затягане на коланите, прилагано от правителството на консерватора Дейвид Камерън в съюз с либералите на Ник Клег. Вярно, други пък натякват, че за разлика от богатата Каталуня, която дава повече в централния бюджет на Испания, отколкото получава, в Шотландия е точно обратното и евентуалната й независимост само ще свали качеството на живота там.
В същия ден, в който бяха оповестени стряскащите прогнози на ,,ЮГов", финансовият министър Джордж Озбърн побърза да обещае на шотландците допълнителни данъчни облекчения и привилегии, ако изберат да останат във Великобритания. След още два дни пък тримата лидери на водещите политически партии в страната - Камерън, Клег и Ед Милибанд (на лейбъристите), се вдигнаха и отидоха в Единбург, където почти като тримата тенори изпяха своята колективна ария за убеждаване на избирателите да пуснат бюлетината „не" в урните на 18 септември. „Има много неща, които ни разделят. Но има едно, с което пламенно сме съгласни и тримата: Обединеното кралство е по-хубаво, когато сме всички заедно" - вдъхновено оповести триото.
Премиерът Камерън допълнително подсили емоцията и със своя статия в „Дейли мейл" в същия дух. „Нашият съюз е скъпоценен! Не го разкъсвайте!" - призова той, подчертавайки, че „Обединеното кралство е нашата обичана и специална страна".
В „истеричната" кампания за „не"-то не мина и без слуха, че лично кралица Елизабет Втора ще се намеси, за да повлияе на решението на шотландците. Това обаче бе опровергано от официален говорител на Бъкингамския дворец, който увери, че кралицата твърдо държи на конституционната безпристрастност на монархията и смята, че народът на Шотландия сам трябва избере съдбата си. Затова пък се намеси големият (или малкият, зависи от гледната точка) брат - Америка. Белият дом даде рамо на Лондон, като заяви, че Вашингтон ще признае резултата, но предпочита Обединеното кралство да остане ,,силно и единно". За САЩ може би най-важно е какво би станало с отбраната на НАТО и формирането на отделна шотландска армия, ако избирателите решат да си създадат отделна страна. Членството на една независима Шотландия в НАТО изобщо не е гарантирано, защото други страни - и особено Испания - ще го блокират от притеснение това да не стимулира сепаратистите в Каталуня. Пак по същата причина Испания би наложила вето и върху членството на Шотландия в ЕС. Джош Иърнест, основният говорител на президента Барак Обама, внимателно подбираше думите си, когато отговори на молба да коментира перспективата Шотландия да се отдели. ,,Това е решение, което ще вземе народът на Шотландия. Ние определено уважаваме правото на всеки шотландец сам да реши. Но знаете, че както е казвал президентът, ние се интересуваме от това Великобритания да остане силен, обединен и ефективен партньор", заяви Иърнест.
Интересното е, че шотландският премиер и лидер на националистите Алекс Салмънд държи и след евентуалното обявяване на независимост държавен глава на бъдещата самостоятелна формация да остане кралица Елизабет Втора. „Смятам, че Нейно Величество, която е виждала толкова събития през дългото си управление, ще е горда да стане шотландска кралица, а и ние ще се гордеем, че тя ще е монархът на нашата земя," заявява Салмънд. Това няма да е прецедент - кралицата и сега е държавен глава и на Канада, и на Австралия, и на Нова Зеландия, и на още няколко по-малки страни, които някога са били част от Британската империя.
Ако на 18 септември победи „да"-то, Шотландия ще обяви независимост чак на 24 март 2016 г. Дотогава Единбург и Лондон ще трябва да се договорят за условията на раздялата - тоест ще трябва да ревизират акта за унията между Англия и Шотландия, подписан през 1707 г. Смята се, че само изнасянето на британското ядрено оръжие, базирано в Шотландия, ще струва около $5 млрд.
