Козунакът се появява на българската трапеза преди повече век. Такова мнение изрази силистренската етнографка Донка Съботинова. Историчката допуска, че тестената храна е пренесена вероятно от румънски търговци в периода между 1915-а и 1920-а. Дотогава за Великден са се замесвали обредни хлябове – в различните селища в силистренско са били наричани колак, кравай и пармак. Според Донка Съботинова родината на козунака е Полша, където се прави от XVII век. В своята книга „На една земя, под едно небе” Донка Съботинова е събрала празниците и обичаите на българи, турци, арменци, руси-староверци и роми. Изследвани са 39 населени места - близо една четвърт от всички селища в Силистренско. Според Съботинова българите в Добруджа имат 50 религиозни и календарни празници.
