Тя е от София, но е завършила "Архитектурна технология и строителен мениджмънт" в датския Олборг. После стажува в Сан Франциско. Мести се в Лондон през 2015 г. и започва работа в компания за спортна архитектура. Три години по-късно вече се занимава с комплексно геометрично и параметрично моделиране в архитектурата. Такъв е накратко пътят на Елена Петрова до участието в екипа, проектирал един от футуристичните катарски стадиони - "Ахмад бин Али" в Ал Раян, разказва БНР.
"Архитектурният технолог е човекът, който се занимава с техническия дизайн на сградите. Архитектът решава за визията, как всичко изглежда. Архитектурният технолог е човекът, който работи успоредно с архитекта, строителния инженер и всички останали участници в строителния процес и се грижи сградата да изглежда така, както архитектът иска, но и всички технически параметри да са възможни", обяснява Ели.
В случая с "Ахмад бин Али" работата вървяла много лесно и големи разминавания не е имало. Най-характерното за стадиона е външната му фасада - "шареница от традиционни арабски отпечатъци се преплитат, а самата фасада е осветена с изключително много LED светлини“. Погледнат отгоре, стадионът прилича на костенурка със стърчащи крачета.
"Ахмад бин Али" е построен на мястото на стар стадион, който е трябвало да се разруши напълно:
"Когато се проектират стадиони за Световното, от ФИФА имат много стриктни изисквания, а съществуващият стадион не ги покриваше, което означаваше, че трябва да се разруши напълно, но, доколкото знам, много голяма част от материалите от стария стадион са използвани в новия", допълва Ели.
Гард на Бай Миле
На терен Ели отива през 2017 г. Тогава сградата е на "скелет", построени са само един или два етажа от основната структура. Тогава сградата е на "скелет", построени са само един или два етажа от основната структура.
"Винаги имахме едно наум, че се строи при тези условия и от хора, които може би нямат много опит".
Прави се необходимото сложността на проекта да не се превърне в сложност на изпълнението, която да доведе до инциденти.
"Всеки път, когато проектираме светлини, на които крушките трябва да се сменят на височина над два метра, задължително има платформа, за да се достигат лесно светлините, или моторизирана вишка. Дизайнът доста се промени, особено на външната фасада, защото трябваше да се постави специална платформа, на която човек да може да стъпи и да оправя светлините на фасадата или каквото е необходимо".
