„Преди много години осъзнах, че да инвестираш само в акции и компании е скучно – казва Константин. – Има алтернативни инвестиционни методи, които са не само с по-добра възвръщаемост, но и ти дават страст и смисъл в живота, и работата с тях вече не е работа, а удоволствие.“
Казва го един от най-успешните, вече бивши, финансови анализатори и „детективи“ на Уолстрийт. Животът му минава между Женева, София и Ню Йорк, но летенето не му тежи, защото прави това, което иска и обича.
Бизнесът на серийния предприемач Константин Костов се простира от Женева, Швейцария, където живее за постоянно, през България, Белгия, САЩ и Занзибар. Той
загърбва бляскавия свят на Уолстрийт,
за да инвестира в нещо уникално и много актуално и еко – sustainable furniture или „устойчиви мебели“.
Прочети още
„При нас всеки ден е търсене на съкровища“, казва Константин. Създал е компания, в която се изкупуват, транспортират, обновяват и продават винтидж мебели и предмети на бита и интериора от цял свят, които правят домовете на хората уникални. Постигнал е това с единствената в света глобална мрежа от куратори (оценители) на устойчиви мебели и интериор и е в топ 5 по продажби на уникални винтидж мебели в САЩ.
До този успех Константин стига след дълъг път като топфинансист. Роден е в Русе и от дете мечтае един ден да работи на Уолстрийт. „Силния си предприемачески дух като тийнейджър развих в доста интересна куфарна търговия“, казва през смях Константин.
През 1992 г. печели конкурс да учи в Декстър, щата Мейн, и завършва с две дипломи – от там и от Английската гимназия в Русе. Приет е в университета в Мейн с възможно най-високата стипендия. Там учи „Финанси“ и „Икономика“.
Стипендията покрива само таксите за обучението и Константин работи на няколко места едновременно – компютърен консултант, финансов директор на фитнес, счетоводител.
Докато работи като компютърен консултант в университета, един ден в офиса пристига самият Стивън Кинг. „Тогава излезе програмата Microsoft Word и по този повод се запознахме и сприятелихме – спомня си Константин. – По-късно жена му Табита Кинг ми преподаваше в университета. Стивън е изключително щедър, земен и мил човек. Вечно усмихнат, много приятен, никога няма да каже „не“ на някого. Раздаваше огромно количество пари като филантроп.“
Когато Константин завършва, решава, че вече е време да „скочи“ в мечтата си от дете – Уолстрийт.
В Ню Йорк първо е брокер
– най-високоплатената работа, но не му допада, че „човек по цял ден върти телефони и продава, без да вкарва много мисъл“. „Половин година бях в доста фрапираща ситуация в един офис с много крещене, много работа“, споделя българинът. Той избира по-престижната позиция на финансов анализатор.
За Уолстрийт е много добре подготвен още от първата година на следването – включва се в инвестиционен тим, в който студенти управляват фонда на Мейнския университет. По-късно с приятели от Бриджфордския университет в Кънектикът правят друг инвестиционен клуб и преди да завърши, Константин има солидни познания за анализи на компании, на облигации, на всякакви видове активи, финансови инструменти.
„Бях готов да „скоча“ на Уолстрийт, но за да си вземе човек лицензите, трябваше да е спонсориран от фирма“, споделя той. Тогава най-търсените и желани места за работа са в големите инвестиционни банки като „Джей Пи Морган“, „Голдман Сакс“, „Мерил Линч“.
„Това беше Силициевата долина навремето и имаше стотици кандидати за място. Интервютата бяха брутални, както и работата, 2-3 дни в седмицата направо се спеше в офиса“, споделя българинът. Постъпва в най-големия задграничен офис на най-голямата швейцарска банка UBS.
След около 3 години в UBS работи за „Ройтерс аналитикс“. Премества се в CITI Group Asset Managent – компанията с най-големите фондове за управление тогава, над 750 милиарда. Като финансов анализатор управлява огромни средства в различни индустрии, от малки и средни компании до конгломерати.
„Работата беше изключително отговорна, защото при едно лошо решение се губят милиарди. Преди да започне финансовият ден на Уолстрийт, трябваше да се вземе решение какво да се прави. Бяхме нещо като финансови детективи“, смее се Константин.
След финансов срив през 2003 г. „Сити банк“ се продава, съпругата му Биляна Костова има блестяща кариера като финансист и банкер, а Константин записва магистратура MBA по бизнес администрация в престижния Колумбийски университет в Ню Йорк.
Ражда се първият им син Деян и Константин започва да работи от къщи, като създава компанията еRegistry.com, подобна на PayPal, която преобръща модела на сватбените подаръци в Щатите. Знае, че на 87% от младоженците са им нужни пари, а не подаръци, и платформата, създадена от него, им позволява да приемат пари вместо сватбени подаръци.
Той създава и туристическата компания
Vacaya Properties. Реновира големи къщи и сгради в щата Ню Йорк, които превръща в малки хотелчета, строи къщи за гости. Решава обаче да продаде на висока цена всичките си успешни компании в САЩ, за да се посвети на бизнес, който го вълнува.
През 2014 г. Биляна получава оферта в голяма компания в Швейцария и семейството се премества да живее в Женева. Константин създава Vintezza Interiors, която е част от Vintissimо Corp – компания, регистрирана в България, за винтидж и антични мебели. Целта на серийния предприемач е българската компания да стане най-големият производител или доставчик в света на sustainable furniture – устойчиви мебели от масивно дърво.
Екотенденцията за sustainable furniture е много актуална в световен мащаб. Спестява се отсичането на дървета и водата при обработката на дървесината. Намалява се въглеродният отпечатък от изхвърлянето на здрави мебели, които могат да заживеят втори живот след обновяване.
„Не започвам бизнес, без да съм преценил, че може да бъде мултимилионен. Американците казват Go big or go home („Или прави нещо голямо, или изобщо не се захващай“)“, споделя той. Създава стройна организация в бизнес, който на пръв поглед изглежда адски труден.
Предметите се изкупуват от цяла Европа, Северна Африка и Азия. Купуват почти всичко старо и интересно, което има пазарна стойност.
Имат например маси на по 600 – 700 години.
„Вземаме старото, което е изключително като дизайн, майсторство и уникалност и само по себе си е произведение на изкуството. Връщаме му неговия оригинален блясък, или го преправяме за модерното всекидневие“, обяснява Константин.
Цените варират от 50 до 500 хиляди долара. Изключително скъпи неща с българския бранд се предлагат на Пето авеню в Манхатън, Ню Йорк, в Токио и на много други места.
Транспортират се до цеха в Русе, където топспециалисти ги обновяват. После се изпращат в САЩ, където компанията има магазин в Бриджпорт, щата Кънектикът (който скоро ще местят в Ню Йорк), и в Деинзе, Белгия. „В САЩ, като по-млада държава с не много дълга история, тези мебели много се търсят и са по-скъпи“, казва Константин. Имат и фабрика в Занзибар, където правят рустични мебели от старо тиково дърво.
Логистиката е голямо предизвикателство, защото никой не го е правил досега в такива мащаби. Успели са обаче да построят логистичната мрежа от Занзибар до София, имат център в Белгия близо до Антверпен. Там нещата пътуват към Америка, където работят с около 2,000 дизайнери. В Италия пътуват към Генуа, където имат представителство. Тестовият им магазин е в София.
„Успяхме да постигнем тази организация, като създадохме най-голямата и единствена в света мрежа на глобални куратори на уникални предмети, не само мебели, но и осветление, текстил, декор – казва Константин. – Имаме нетуърк от българи, които живеят в държави в Европа и последните 4-5 години взаимно се учим, защото никой не е експерт в тези неща.“
Днес Константин инвестира основно в килими ръчна изработка
и в отлежало уиски и вина. Има колекция от над 3,000 килима от цял свят.
„Цената на килимите ръчна изработка расте непрекъснато и главоломно, тъй като все по-малко са хората, които желаят да усвояват този занаят. Затова подобна инвестиция е с голям потенциал“, казва Константин.
„Най-важната ми роля обаче е не на сериен предприемач, а на сериен баща и бих искал в това да съм експерт“, шегува се той. Основната му грижа е образованието и възпитанието на четиримата синове: Деян Самуил, Кирил Преслав, Тройнан Крум и Магнус Константин. Най-големият – Деян, е на 17, а най-малкият, Магнус – на 8 години.
Прочети още
„Шахматът ни е в кръвта, известни сме като „шахматният клан Костови“, смее се той. И четиримата му сина участват в шахматни турнири и той често ги придружава. Най-големият – Деян, вече е майстор във FIDE – Световната шахматна федерация. Имат и собствен шахматен клуб Force 64 в София, в който подпомагат талантливи деца. Спонсорирали са участията и на европейските ни шампионки по шахмат – жест, за който Константин не желае да говори.
„Замисляли сме се да се върнем за постоянно в България, но на този етап още не можем, тъй като на децата им предстои следване в университети“, казва българинът, който половината от времето си е на път между Женева, София и Ню Йорк.
