В американския Конгрес си прокарва път резолюция H.RES. 741, която да провъзгласи септември 2022 г. като месец на македоно-американското наследство, празнуващ „македонския език, история и култура на македонските американци и техния невероятен принос към Съединените щати“. Документът е внесен в края на октомври м.г. и подкрепен от група конгресмени от двете политически партии – републиканци и демократи. Сред тях е и Клаудия Тени (републиканка от Ню Йорк), която преди две седмици заговори за възможни санкции срещу България заради позицията на страната ни по отношение членството на Република Северна Македония в Европейския съюз. Преди три месеца Клаудия Тени и още 12 конгресмени изпращат на българския посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев писмо с призив да бъдат премахнати пречките пред европейското членство на Република Северна Македония. Това писмо обаче остава без отговор. Защо – и досега от българското Външно министерство не са отговорили на въпроса от BG VOICE. 
Според конгрес дамата Тени липсата на отговор от посланик Стойчев показва неуважение към Конгреса на САЩ.
„Ние може да обясним, че тогава са се провеждали трети поредни избори в България (за парламент, бел. ред. ), заедно с президентски, че всичко е било съсредоточено навътре. Но това обяснение може да е само помежду ни. Трудно може да обясниш на външен партньор, че защото има избори, спира всичко. Злощастно съвпадение е това“, коментира за BG VOICE бившият ни посланик в САЩ Елена Поптодорова. Според нея има
70% шанс резолюцията да бъде приета
в Камарата на представителите и така САЩ да отбележат септември като месец на Македония. „Северна Македония изглежда страдалец, мъченик в очите на Европа и Европейския съюз и Америка и затова е напълно възможно сега такава резолюция да се приеме“, коментира Поптодорова. В документа е записано, че
първите македонци дошли в САЩ още през 1492 година,
а следващите големи емигрантски вълни са по време на Османското робство. В проекторезолюцията е посочено, че според оценки на организацията „Обединена македонска диаспора“ те наброяват около половин милион в САЩ. Следва сравнително дълъг списък на успели автори, политици, бизнесмени, лекари и артисти в САЩ, които са определени като македонци. Но дали са наистина такива? 
Старите емигранти идват по времето, когато областта Македония е под турска, а след 1912-а под сръбска и гръцка власт. За старите емигранти не е трудно да се намерят документи, показващи, че са се определяли като българи, строили са български църкви и училища в САЩ, създали са и Македонската патриотична организация. Останалите успели македонци в списъка са дошли по времето на Югославска Македония, когато руските тайни служби започват работа по създаването на нацията Македония. Повечето от тези хора и техните родители са родени на места, които са били български територии, преди да попаднат под османско владение и след това в границите на бивша Югославия.
Един от посочените македонски писатели в САЩ е Стоян Христов, автор на „This is my country” – книга, която била любима на президента Франклин Д. Рузвелт. „Имам негови книги и там ясно пише, че той е българин и говори на български език“, категоричен е живеещият в Чикаго Драгомир Богданов, който е член на Македонската патриотична организация и автор на няколко книги за историята й. В проекторезолюцията е посочен и Джон Кираджиев, създал по „стара македонска рецепта, дадена от родителите му“, Синсинати чили – обичана американска гозба, която през 2013 г. е определена за една от 20-те най-емблематични храни в САЩ от музея Смитсониън. Проблемът тук е, че родителите на Кираджиев са българи. Това е посочено и в неговата биография в Wikipedia. „Разполагам с техните имиграционни документи, в които той е посочен като грък, защото тогава този район е под гръцка власт. Жена му е вписана като българка, но навсякъде пише, че езикът им е български“, обяснява Богданов. Но
за тези подменени исторически факти липсва българска реакция –
нашите дипломати засега не са сезирали Конгреса или поне не е известно да е направено. Според Елена Поптодорова зад македонските усилия и лобизъм във Вашингтон стоят две организации – Македонската патриотична организация (Macedonian Patriotic Organization), която има почти вековна история, и Обединена македонска диаспора (The United Macedonian Diaspora (UMD).
„Македонската патриотична организация всъщност тръгва като българска, техният вестник „Македонска трибуна“ се списваше на български, преди да премине на английски език преди няколко години. В нея от десетилетия членуват хора от македонския край, които обаче не се идентифицират с нито една държава до създаването на Република Македония праз 1991 година“, обяснява Поптодорова. „В организацията има много предатели, с които се борим от 2011 година“, казва Драгомир Богданов, който членува в нея и е един от изследователите на нейната история и архивни документи, публикувани в поредица от книги. Обединена македонска диаспора (The United Macedonian Diaspora (UMD) е нова организация, която е създадена през 2004 г. с президент Мето Колоски. Организацията и изповядва съвременните македонски виждания в унисон с политиката на страната и де факто действа като лобист за македонските интереси в САЩ. Те благодарят в специална позиция на конгресмените, внесли резолюцията за месец на Македония в САЩ. „Вижте какво се получава – имаме историческото наследство (от МПО, бел. ред) и днешния ден (в лицето на UMD). Като се обединят тези две влияния, много лесно може да се постигне вниманието на Конгреса и негово действие (за приемането на резолюцията)“, коментира Поптодорова.
Такива български еквивалентни организации в САЩ няма, а и българската общност не е въобще ангажирана в политическия живот на страната. Според Поптодорова България отстъпва позициите си на дипломатическата арена в САЩ вместо да добавя върху постигнатото. По нейно време в Конгреса бяха приети резолюции за напредъка на България за членство в НАТО и за нашите усилия за спасяването на българските евреи във Втората световна война. „Много е важно да поддържаш образа си, най-малкото да показваш, че те има. Много е трудно да привлечеш внимание, но и да го губиш по бюрократични причини, не е добре“, смята Поптодорова.
