сн. “Засада”
Онзи ден на терминал 2 „оставка" подадоха 45 българи. Те отлетяха за Канада с ясното съзнание, че започват живота си отначало. 30-40-годишни мъже и жени, тръгнали с децата си - от бебета до тийнейджъри, на другия край на света. Нямаше телевизионни камери, нямаше ексклузивни новини, нямаше национален траур. Слава Богу, никой не се самозапали и не си отряза пръста. Просто 45 българи вкупом се изпариха. След тях останаха само неколцина разплакани пенсионери - майките и бащите на поредната група емигранти. Нищо сензационно. Все още недоумяваме как може човек да се залее с бензин и да се самозапали. Или да захапе колан и да си отреже пръста с кухненски нож. Но отдавна сме приели за нещо обичайно цели семейства да напускат България. Това е част от 23-годишното ни демократично ежедневие.
Познавам четирима от българите, които онзи ден отлетяха за Канада. Двама приятели и техните две деца. На терминал 2 те вече нямаха проблем със сметките за ток, с оборота на малкото магазинче, което държаха, с растящите цени на стоките в него и с отънелите портфейли на клиентите... Новата магистрала само им помогна да вземат по-бързо разстоянието от бащиното огнище до софийското летище. Единствената им грижа бе дали са успели да се вместят в допустимия багаж. Целият им живот на средностатистическо българско семейство се бе побрал в 6 куфара и 2 сака. Те вече не пресмятаха в левове, а в грамове. Дали заради тази блуза или онова яке няма да ги таксуват за свръхбагаж... Последното, което вмъкнаха в една от чантите, беше икона на Богородица. От любопитство претеглиха и нея. Колко ли тежи вярата? Кантарът не отчете нищо. И вярата отлетя за Канада...
Ето тази „оставка" е смела - да събереш живота си в няколко куфара и да последваш вярата, че там някъде децата ти ще живеят по-добре. Вместо да гледаш как убиват надеждата ти, че може да промениш нещо тук.
В моята оставка, скъпи приятели, няма нищо смело. Тя е отчаян опит да спася някакви отломки от достойнство. В най-добрия случай ще сменя една фирма с друга. А утре някой нагъл синковец, който е свикнал да получава всичко наготово от богатия си татко и още на 19 години се изживява като робовладелец, ще тъпче детето ми. Вече не вярвам, че това ще се промени. По-скоро вярвам, че един ден синът ми ще събере смелост да претегли куфарите и да ме остави разплакана на летището. В името на децата си!
Веселина Стоянова бе редактор в електронната агенция на вестник "Стандарт". Миналата седмица тя напусна работа, обидена от отвратителното отношение на сина на собственика Тодор Батков, който ежедневно в електронни писма до работещите във вестника ги наричал "маймуни". Този коментар тя публикува публично на собствената си Facebook страница.
