В годините на комунистическия режим в България емигрантите ни са наричани по различни начини. Те са определяни като вражески елементи, които едва ли не вредят на Родината си умишлено. „През всичките 45 години комунистическа власт управляващите в България възприемат емиграцията като заплаха за създаването на реална опозиция вън от страната. Затова в документите на Политбюро и на служба „Държавна сигурност“ (ДС) емиграцията е назовавана „вражеска". Понятието „вражеска емиграция“ се формира в средата 50-те години, като обединява „контрареволюционните елементи“, „изменниците“ и „невъзвращенците". Техният брой е твърде нисък в сравнение с някои други страни от Източния блок като Полша, Чехословакия или ГДР. От Източна Германия през 1953 г. напускат 120 000 души, а от края на Втората световна война до построяването на Берлинската стена през август 1961 г. - 2,7 млн. души. Броят на
враговете на комунистическа София
сред емигрантите е много по-скромен. В докладна записка до Политбюро от 1966 г. председателят на ДС Ангел Солаков посочва, че като изменници на родината са регистрирани 5933 лица и 372 невъзвращенци, пише изследователят Христо Христов в сайта Decommunization.org. Българите напускат страната още с влизането на съветските войски през септември 1944 г. Има дори и куриозни случаи, като например този с Михаил Неболиев. Той е известен още като Милчо – доктор, дългогодишен шеф на отдел „Новини“ в радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, Германия, и активен деец преди това на Българския младежки съюз „Отец Паисий“. На 9 септември той тръгва за България, но разбира новината, че страната е окупирана от СССР и се връща от Белград назад, като по този начин и се спасява от комунистическия терор, разразил се след това в Родината. „В друг доклад до Политбюро МВР обобщава, че от 9. ІХ. 1944 г. до 1974 г.
от България са избягали около 10 500 български граждани
без в тази цифра да са включени невъзвращенците от турски произход. Репресиите срещу семействата на политическите имигранти се изразяват с лишаване от основни човешки права. На близките се забранява да напускат страната, нарушена е неприкосновеността на кореспонденцията. МВР проверява кореспонденцията и колетните пратки, разменяни между избягали в капиталистически страни „изменници на родината“ и граждани в страната, осъществява се системен тормоз, а на децата на бегълците е лепнат етикетът на неблагонадеждни и им се ограничават възможностите за образование и работа. Важно е да се отбележи, че през януари 1990 г. Политбюро начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов взима решение, с което реабилитира българските емигранти, но само тези, които са пострадали по време на Сталинския терор в СССР, пише още Христо Христов. „Политическите убийства и
отвличанията зад граница
са част от методите, които комунистическият режим използва, за да затвори устата на критиците зад граница, след като се разправя с вътрешната опозиция. В архива на ДС в края на 60-те години съществуват документи, потвърждаващи, че ДС включва в арсенала си ликвидирането на противници чрез физическо убийство. Така например в Шесто управление е образувано дело за оперативна разработка под кодовото име „Гестаповец“ срещу лидера на Българския национален фронт и бивш водач на легионерите Иван Дочев. През 1974 г. МВР, ръководено от Димитър Стоянов, успява да отвлече от Дания 59-годишния Борис Арсов, лидер на емигрантската организация Съюз на българските революционни комитети. На рождения ден на Живков, в Лондон, в крака на писателя Георги Марков, е изстреляна специална сачма с отрова, която довежда до неговата смърт. Най-изявеният критик на комунистическата система и тоталитарния строй в комунистическа България умира, а покушението срещу него се превръща в нарицателно при споменаването на България в Западния свят като
страна, извършваща терористични акции
срещу инакомислещите си поданици. Седмица преди убийството на Марков е извършено неуспешно покушение срещу журналиста Владимир Костов в Париж, който година по-рано „изменя“ като офицер от българското разузнаване и е осъден на смърт от военния съд в София“, пише Христо Христов. Интерес представлява как днес бившите комунистически функционери обясняват, че действията на емиграцията били против държавата, без да се замислят за това, че държавата всъщност беше комунистическата партия! Емигрантите не са се борели срещу родината си България, а срещу комунистическата власт и партия, която напълно незаконно и чрез държавен преврат, подпомаган от СССР, беше окупирала властта за почти половин век.
