В годините на комунистическия режим в България емигрантите ни са наричани по различни начини. Те са определяни като вражески елементи, които едва ли не вредят на Родината си умишлено. „През всичките 45 години комунистическа власт управляващите в България възприемат емиграцията като заплаха за създаването на реална опозиция вън от страната. Затова в документите на Политбюро и на служба „Държавна сигурност“ (ДС) емиграцията е назовавана „вражеска". Понятието „вражеска емиграция“ се формира в средата 50-те години, като обединява „контрареволюционните елементи“, „изменниците“ и „невъзвращенците". Техният брой е твърде нисък в сравнение с някои други страни от Източния блок като Полша, Чехословакия или ГДР. От Източна Германия през 1953 г. напускат 120 000 души, а от края на Втората световна война до построяването на Берлинската стена през август 1961 г. - 2,7 млн. души. Броят на
враговете на комунистическа София
от България са избягали около 10 500 български граждани
отвличанията зад граница
страна, извършваща терористични акции
