Някои зловещи места по света предизвикват огромно любопитство – не толкова заради това, което може да се види там, колкото заради тръпката как ще ни се отрази видяното. Попаднем ли там, косите ни настръхват, дори да знаем, че сме в безопасност, пише списание „Осем“.
Островът на куклите
Остров с хиляди парцаливи, разпадащи се кукли, висящи от всяко дърво, от всеки храст и постройка привлича туристи край столицата на Мексико. Те сякаш ни наблюдават. Поклащат се на вятъра, а нощем дрехите им шумолят.
Виновникът за съществуването на тази туристическа атракция е дон Хулиан Сантана. На 29 години той се заселва на острова и започва да събира кукли и да ги овесва по дърветата. Хулиан Сантана никога не се жени, живее изолиран в самота, заобиколен само от куклите, които се увеличават всяка година.
Племенникът му Анастасио, който стопанисва острова, твърди, че според Хулиан те го защитавали от злите духове. До самата си смърт през 2001 г. той разказва противоречиви истории, че дошъл заради нещастна любов, че синът му бил загинал, че видял давещо се момиче, което не могъл да спаси и затова започнал да събира кукли в нейна памет.
И за да е историята още по-мистична, през 2001 г. Хулиан Сантана е открит удавен приблизително на същото място, където той винаги е твърдял, че се удавило момичето навремето.
Гората на самоубийците
Годишно в мрачните дебри на огромната гора Аокигахара в Япония се самоубиват стотици хора. Там, в подножието на планината Фуджи, ще срещнете и табелите с най-странни надписи – като се започне от „Животът е ценен, не го унищожавай!“, мине се през „Помисли за семейството си!“ и се стигне до абсурдното „Приятел ми каза, че да се самоубиеш не е готино“.
Това място е като магнит за всички, които искат да сложат край на земния си път.
Гората е толкова голяма, тъмна и недостъпна, че много тела не се откриват с години. Защо обаче това място е толкова популярно? Една от теориите е, че вина за това има изключително известният роман на японския писател Сейчо Мацумото Kuroi Jukai („Черно море на дърветата“ – псевдоним на гората), излязъл в началото на 60-те години на миналия век. Там самоубийството е представено като едва ли не красив и безкрайно романтичен акт.
Друга книга, която допринася за злокобната слава на това място, е и тази на Ватару Цуруми „Пълен наръчник на самоубийството”, в която гората фигурира в списък като „перфектното място за умиране”.
Това обаче не е всичко – местните легенди разказват, че това място е било арена на древната японска практика убасуте. Тогава възрастните членове на семейството, които не можели да се грижат за себе си, били откарвани в Аокигахара и били изоставяни, за да умрат мъчително от глад и дехидратация.
Мракът и плячката пък привличат много престъпници в гората. През последните години се увеличава броят на мародерите, които претърсват останки, за да намерят пари, златни пръстени и др. Това е и крайно популярна туристическа дестинация. Многото прииждащи обаче не пречат на тези, които искат да сложат края си именно в гората Аокигахара. Местен жител споделя: „Само като ги видя, знам кой е тук, за да разгледа гората като турист, кой търси плячка и кой идва, за да остане завинаги…“
Мъртвите като декор
В мрачното европейско Средновековие, когато властват чумата, войната и гладът, вярата и надеждата в задгробния живот стават по-силни. Гледките на останки от трупове, на черепи и кости са нещо характерно за онези времена.
Костните параклиси са често срещани в миналото в Португалия. В момента има шест такива – с различни размери, но с обща страховита украса. Най-известният от тях е този в Кампо Майор. През 1732 г. в замъка в градчето избухва пожар, подпалва оръжейната и резултатът е изравнено селище със земята и над 1,000 мъртви. Всички останки са положени в масов гроб, но 30 години по-късно наследниците ги ексхумират и украсяват с костите параклиса на местната църква.
Костният параклис в Кампо Майор обаче бледнее пред костницата в църква в Седлец – предградие на чешката столица Прага. Там има стотици хиляди човешки кости, интегрирани в обширното вътрешно пространство и изградили мебелите, олтара, дори огромния полилей. В края на XII век бохемският крал изпраща свой приближен абат на пътешествие по Светите земи, откъдето той се връща с пръст от Голгота. Разпръсква я в гробището на църквата. Мълвата бързо се разчува и това става предпочитано място за погребения. През XV век започва ексхумацията на костите и подреждането им в параклиса. През 1870 г. на местен дърворезбар е възложена задачата да украси църквата с наличния материал – огромни купища кости. Майсторът дава всичко от себе си и благодарение на усилията му днес можем да видим чаши, кръстове от кости, облицовани с черепи входни врати и всичко, което може да си представите – или по-добре да не можете. В наши дни това място е една от големите забележителности на Чехия.
Погребения на открито
Остров Бали е райско кътче, но и дом на доста смущаваща практика. Коренното население – бали ага, имат традиция да полагат своите мъртви под дърветата. Гробовете представляват бамбукови клетки, а умрелите се разлагат на открито.
Миризмата се скрива от аромата на уникалните дървета. След като приключи етапът на разложение, местните преместват и подреждат костите им на открито. Така живите и умрелите продължават съвместно своето съществуване.
Под Париж пък има километри тунели, които приютяват костите на милиони парижани от векове – аранжирани и подредени. Само 20 метра под нивото на алеите, по които се разхождат влюбените, могат да ви настръхнат косите. Студени коридори на парижките катакомби, смътен шум от подземни поточета, симетрично подредени купища с кости и невероятни декорации. Срещу 13 евро можете да посетите мястото, където има може би най-много изложени човешки черепи и кости.
