На една каменната камина в трапезарията на Белия дом са изписани думите: "Моля се на небесата да дарят най-добрите благословии на този дом и на всички, които ще го обитават отсега нататък. Нека под този покрив да управляват само честни и мъдри хора."
Надписът, издълбан през 1945 г., е взет от писмо, написано от Джон Адамс до съпругата му Абигейл през 1800 г. Той е вторият човек, който заема поста президент на Съединените щати, но първият, живеещ в световноизвестната президентска резиденция във Вашингтон.
Десетилетие по-рано такова място не е съществува.
Столицата Вашингтон е основана със закон от 1790 г. Градът трябва да бъде с изградена модерна метрополия, с величествени булеварди и обществени пространства навсякъде.
В краткосрочен план обаче това не е обещаващо място за живеене.
Ако не е натоварено с постоянни строителни работи, наоколо няма нищо освен гори и някои влажни зони, където санитарните условия са лоши, а времето е студено до замръзващо.
Въпреки това в този град ще бъде построен бъдещият дом на президента на САЩ.
Джордж Вашингтон, първият човек, избран на тази длъжност, лично избира мястото за Белия дом заедно с градоустройствения архитект Пиер Шарл Л'Анфан и обявява конкурс за проектиране на сградата, пише chr.bg.
Томас Джеферсън - съучредител на САЩ и държавен секретар - представя собствено предложение, което участва в конкурса под инициалите "AZ".
Окончателният победител обаче е архитектът от ирландски произход Джеймс Хобън.
След като си печели слава с проектирането на сгради в Чарлстън, Южна Каролина, визията на Хобън, която му носи награда от 500 долара, е за неокласическа къща в стил паладианизъм.
Вдъхновен от влиятелния венециански архитект от 16-и век Андреа Паладио, акцентът е поставен върху симетрията, пропорциите и почитта към древногръцката и римската архитектура. Хобън се вдъхновява и от двореца Leinster House, която днес е седалище на ирландския парламент.
Строителството на така наречения "Президентски дворец" започва на 13 октомври 1792 г. Но сградата не е завършена, докато Вашингтон не напуска поста си.
Строителството отнема осем години труд, извършван предимно от стотици роби, наети от правителството от местни робовладелци.
Прочети още
Те добиват камъни, секат дървета, произвеждат тухли и извършват тежкия труд. Освободени чернокожи мъже също работят по проекта, получавайки минимални заплати, заедно с опитни занаятчии от Европа, по-специално от Шотландия и Ирландия.
Без роби обаче Белият дом не би могъл да бъде построен - както и друга емблема на Вашингтон, Капитолият на САЩ.
Техните собственици получават заплата, за да им осигуряват облекло, а градските комисари им осигуряват колиби на земята, в които да живеят и храна.
Към 1800 г., когато Адамс се нанася, сградата е далеч от завършена. Станала известна като Белия дом тя е достроявана, ремонтирана и разширявана многократно през годините.
Когато след войната от 1812 г. градът трябва да бъде възстановен, след като британците го изгарят, задачата отново се падна на Хобън. Той живее във Вашингтон и е пряк свидетел на растежа на града до смъртта си през 1831 г.
Що се отнася до Белия дом, фотогеничният южен портик е добавен през 1824 г., а северният портик е завършен през 1830 г. Днес той разполага с общо 132 стаи.
