Фактът, че и до днес стотици българи гордо носят фамилиите Мутафчиев и Мутафчийски, говори колко разпространен в миналото е било мутафчийството в България. Меката му била Панагюрище. Но и районът на Габрово се славел с текстилната си школа, разказва „Стандарт“. В Севлиево имало цели 11 работилници, в Трявна 5-6, в Габрово 1. Обикновено в един цех се трудели по 4-5 души. Днес от някога многолюдното съсловие е останал един-единствен мъж – Христо Маринов, майсторът мутафчия в музей „Етъра“. Започва да се занимава със занаята след казармата. По образование е монтьор. И в социалистическите времена трябвало три години да работи по специалността си. „Не беше моят живот, казва Христо.
Така един ден се озовал в „Етъра“. Пробвал няколко занаята, докато накрая останал в мутафчийската работилница. Започнал, както повелява занаятчийската традиция – от чирак. И макар че двамата стари майстори го учели на всичко, бързо разбрал, че занаят наистина се краде. Но си обещал – ще проявява творчество, но няма да отстъпи от
150-годишната технология
пренесен в България от Персия
