Беше забавно първия път, когато чух интервюто по мой адрес на подсмърчащия собственик на „Енигма" Иван Загоров (вероятно от полепналия по ноздрите му тичинков прашец, все пак е сезонът на алергиите). Човекът имал амбиции да завземе част от бизнеса на „Булмедиа груп" и явно единственият удачен начин за това му се стори, като атакува публично единия от собствениците. Услужливо на помощ му се притекоха от конкурентно издание и сайт. И започна голямото плюене, в което бяха замесени от чалга певици, местни организатори до българския президент. След два месеца, в които търпеливо понасяхме всичко по наш адрес, мисля, че е крайно време да обясним на нашите читатели за какво всъщност става въпрос. Атаката, която „България СЕГА" поде срещу нас, съвпадна точно с деня, в който най-големият рекламодател на пазара „Америфрейт системс" оттегли бюджетите си от това издание. Направили своето проучване, те решиха да рекламират единствено в BGVOICE поради факта, че нашият тираж многократно превишава този на конкурентите и националното ни разпространение в САЩ и Канада. Макар през годините „България СЕГА" да са получили 6-цифрена сума от същата компания, те не се посвениха да нападнат и тях (отново чрез интервюто със собственика на „Енигма"). Последваха обвинения за финансова некоректност от наша страна към „Пайнер". За зла участ по същото време тук на турне беше Райна, която е продуцирана от същата фирма, и те едва ли биха работили с нас, ако имаше истина в тези обвинения. Лъжите и инсценираните скандали не спряха, но зложелателите достигнаха своя връх, когато намесиха името на българския президент Росен Плевнелиев. Държавният глава пристига в Чикаго за срещата на върха на НАТО в края на май, което не случайно съвпада с турнето на ансамбъл „Българе" в САЩ. Ръководителят на групата Христо Димитров покани г-н Плевнелиев за патрон на това събитие, което ще представи България, нашия фолклор и традиции в невероятен спектакъл с 45 изпълнители в Чикаго. Патронажът беше обещан, екип на президентството беше изпратен да уточни детайлите и мерките за сигурност във Ветровития град, а г-н Росен Плевнелиев ще бъде специален гост на концерта на „Българе". Всичко щеше да е прекрасно, ако „България СЕГА" не инсценира скандал със статията „Патронаж - да или не", в която цитират генералния консул в Чикаго Симеон Стоилов да казва, че към този момент не знае за това (още по темата виж на тук) и обясняват как не са получили отговор от президентството по темата, което за тях (понеже са големи експерти в областта на протокола) поставя под съмнение патронажа на Росен Плевнелиев. Тази групичка от недоброжелатели дори изпрати няколко писма с лъжи и клевети по наш адрес до администрацията на президента в опит да го откажат да присъства на може би най-значимото културно събитие за нашата общност тази година. Към техния вопъл се присъедини и сайтът със затихващи функции eurochicago, които съвсем се оплетоха в безсилието си и стигнаха дотам да обявят, че ако „не закъснее самолетът му, (Плевнелиев) ще посети представлението на танцовия състав „Българе". По тази логика, ако самолетът на президента не падне, той вероятно ще участва на срещата на НАТО. Жалка картинка! Винаги съм приемал конкуренцията за нещо добро. Считам, че ролята на медиите е да бъдат коректив дори и на своите конкуренти. Но смятам, че добрият тон, принципите и някои морални норми трябва да се спазват дори и в жестокия свят на конкуренцията. Всички тези атаки, които в 99% бяха персонално насочени към мен, са всъщност атаки към BG VOICE и нашия екип. Защото за една година нашият вестник и журналистите в него успяха да постигнат това, което другите не успяха за почти 10 години. Фирмите масово пренасочват рекламните си бюджети към нашето издание защото във време на криза те търсят най-добрата възвращаемост на тяхната инвестиция. Читателите предпочитат BG VOICE заради авторската ни журналистика и това, че не се страхуваме да показваме скандалите и да критикуваме хората във властта, както и да похвалим, когато е заслужено. Сигурен съм, че атаките няма да спрат и в отчаянието си умиращата конкуренция ще продължи да търси и най-малката сламка, за която да се хване. Едно поне мога да им обещая - няма да успеят да ме хванат с бели чорапи.
