В „Календар - Алманах за 1920 г.“, издание на вестник „Народен глас“ - Чикаго - Илинойс, е поместена сравнителна таблица за стойността на чуждестранните валути в американски пари. Онова, което прави впечатление на пръв поглед, е, че повечето държави имат различни, понякога дори по пет вида, валути, които се оценяват, разбира се, по различен начин и в различна стойност в американски пари. Такъв е случаят с Великобритания, която в таблицата е изписана като „Велико - Британия“. Обявените британски валути са: „корона“, „флорина“, „гвинея“, „паунд“ и „шилинг“. Съответно и стойността е различна, както следва: една „корона“ (сребро) струва 1,220 американски пари (АП), една „флорина“ (сребро) струва 0,490 АП, една „гвинея“ (злато) струва 5,040 АП, един „паунд“ (злато) струва 4,865 АП и един „шилинг“ (сребро) струва 0,240 АП. Разбира се, златото се цени повече като по-скъп метал. Защо обаче са били нужни

пет вида валути

на една държава? Това се обяснява с развитието на търговията. Развитите в търговско отношение държави, каквато е и Великобритания, поддържат толкова валути, защото с различните държави търгуват с различни валути, в зависимост от региона, икономическата география и социално-политическата стратиграфия. Например в търговията с Америка Великобритания би ползвала валутите си, които имат златно покритие, защото имат по-висока стойност и с по-малко такива пари може да се купи повече стока. В същото време, с някоя по-малко развита в икономическо отношение държава от азиатския или южноамериканския регион, търговията би могла да се осъществява с пари, които имат сребърно покритие, защото стоките там са по-евтини и с валута с по-ниска „благородна себестойност“ могат да се купят толкова стоки, че сделката да е поне толкова изгодна, колкото същата със Северна Америка, където ползваните валути са с по-висока стойност. Един изключително интересен факт може да концентрира вниманието ни и това е, че българският сребърен „лев“, както и парите на Венецуела (в сребро), Сърбия (в злато), Франция (в сребро), Белгия (в злато), Швейцария (в злато), Румъния (в сребро), Италия (в сребро), Финландия (в злато) и Испания (в сребро) са оценени по абсолютно един и същи начин. Всяка една от тези парични единици струва точно 0,193 американски пари. Когато българският сребърен „лев“ беше конвертируем и в САЩСтарите сиви „социалистически“ 10 лева с образа на „вожда и учителя“ Георги Димитров, които се ценяха много на Запад и в бившите социалистически страни от „съветския блок“, защото имаха високо „благородно“ покритие. – Снимка от www.segabg.com. Ако трябва да направим някаква сравнителна статистика в популярен стил, трябва да отбележим, че през 1920 г.

най-евтината чуждестранна валута

спрямо американските пари тогава е била турската сребърна „пара“, която е оценена на 0,001 американски пари (АП), следвана от медния френски „сантим“ - 0,002 АП, медното мексиканско „центаво“ - 0,005 АП, и медния китайски „каяш“ - 0,006 АП. Безапелационен лидер, като най-скъпо оценена чужда валута, е колумбийският златен „кондор“, оценен на 10,000 американски пари. Елегантно, но на почетно разстояние, „кондорът“ е следван от златната британска „гвинея“, оценена на 5,040 АП, златната перуанска „либра“ - 4,865 АП, и аржентинската златна „аржентина“ - 4,820 АП. Освен търговията, разбира се, голямо значение за оценяването на вида чуждестранна валута има и покритието й със злато, сребро или мед. Статистиките показват, че българските емигранти са пътували до Америка с относително малко средства, в сравнение например с емигранти от някои западноевропейски държави. Нашенците са

свикнали на лишения и оскъдица

поради което те са вземали със себе си толкова пари, колкото да си платят пътуването до Америка и да си осигурят елементарни условия в началото на престоя си. Все пак те са имали предварително уговорена работа в новата държава и са разчитали на средствата, които ще получават. Живели са скромно, дори понякога в мизерия, спали са по няколко души в една стая, но това е била цената, за да съберат малко състояние, което да вложат след това в нещо значимо в „стария край“. Преди около 30 години в България се знаеше, че най-добре обезпечените български пари (като копюри) бяха сивите банкноти от 10 лв. Почти като легенда се носеха слухове, че в зависимост от номера на банкнотата, тя има повече или по-малко златно покритие (обезпечение). Именно тези банкноти се приемаха на Запад и в повечето бивши социалистически страни от „съветския блок“ и именно те се оценяваха по-високо от останалите банкноти и копюри. Както можем да видим, принципите не са се променили до днес, защото те са универсални и имат ярко изразен характер на оптимални показатели за оценка и контрол на парите.