Китайският министър на отбраната Ли Шанфу е изчезнал. Според някои сведения той се е срещал с виетнамски служители, когато е бил отвлечен, но според други достоверни сведения е бил задържан преди срещата и затова е трябвало да я отмени. Китайски източници съобщават, че той е разследван за корупция. Освен че ръководи Министерството на отбраната, Ли е един от петимата държавни съветници на Китай, което го прави изключително важна фигура, стояща над останалите министри.
Това се случва след изчезването през юни на външния министър Цин Ган, който по-късно беше заменен от Ван Йи. Неговото отстраняване все още не е обяснено, но силната му антиамериканска реторика не се вписваше добре в нуждата на Китай да подобри отношенията си със САЩ и да си осигури чуждестранен капитал. Освен това неотдавна бяха уволнени няколко висши икономически и банкови служители, макар и не с толкова пресметлив драматизъм, който очевидно имаше за цел да предизвика въпроси.
Тези инциденти напомнят за отстраняването на бившия китайски президент Ху Дзинтао от церемонията по закриването на 20-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври миналата година. Отстраняването на Ху беше излъчено по телевизията, докато това на Ли се случи в последния момент преди планирана среща с високопоставени лица от страна, която Китай се опитва да ухажва. Китай знаеше какво въздействие ще окажат тези отстранявания. Ли и Цин бяха двете фигури, които носеха най-голяма отговорност за китайските външни работи - първият за националната отбрана, а вторият за политиката. Светът беше потресен. Виетнамците ще се чудят дали държава, която се отнася по този начин с министъра си на отбраната, е достатъчно стабилна, за да разчитат на нея. Има и по-фини начини да пенсионираш или арестуваш някого, но Пекин не ги е избрал. Явно Китай е искал и двата инцидента да бъдат забелязани.
В известен смисъл е назряло масово разтърсване на китайското правителство, особено ако президентът Си Дзинпин планира да запази поста си. Си встъпи в длъжност през 2013 г., когато китайската икономика бележеше рязък ръст, а стратегическата позиция на Китай се засилваше. В някои кръгове съществуваше усещането, че Китай ще надмине Съединените щати по икономическа и военна мощ. През последвалото десетилетие китайската икономика отслабна драстично, до степен, че икономическото благосъстояние на всички нива на обществото намаля, без Си да предприеме ефективни стъпки за обръщане на спада.
С този проблем е свързана идеята, че Китай може да увеличи своята международна и стратегическа мощ. Си беше обсебен от Съединените щати, както много държави по различни причини. Той се стремеше да създаде връзки, за да блокира Съединените щати, с програми като инициативата "Един пояс, един път" - икономически план, в който икономиката беше подчинена на националната сигурност. Си позиционира "Един пояс, един път" като основа на фундаментална промяна в баланса на силите, което се провали. Едновременно с това Китай отправяше предизвикателство към американската военноморска мощ в Южнокитайско море, особено около Тайван.
Си не разбираше степента, в която Китай зависи от Съединените щати за своята икономическа система. Съединените щати бяха първостепенен източник на китайски износ, а американските инвестиции и трансфер на технологии крепяха и стимулираха икономическия растеж на Китай. По вътрешни и външни причини Си беше поставил Съединените щати като основен противник на Китай. Предвид предишните резултати и пренебрегването на динамиката, която беше от решаващо значение за китайския растеж, Китай постигна целта си да бъде възприеман като вероятния наследник на Съединените щати.
Проблемът на Си беше, че Съединените щати също го приеха сериозно. Си не разбираше, че САЩ са изградени на базата на икономически цикли. При настъпване на цикли на спад, Китай щеше да бъде засегнат, а тъй като страхът на САЩ от Китай нарасна, срещу Китай бяха приложени редица мерки. Въпреки че действията на САЩ не бяха основният проблем на Китай, те бяха значително усложнение. В същото време Китай надценяваше развитието на военноморските си сили и техническия си капацитет, докато изглеждаше, че подценява капацитета на САЩ. Неотдавнашното задълбочаване на съюзите на САЩ с Филипините и Папуа-Нова Гвинея завърши линията, блокираща Китай от Алеутските острови до Австралия, отслабвайки значително стратегическата позиция на Пекин.
Китай е и ще продължи да бъде значима държава, но далеч не е в състояние да предизвика Съединените щати. Си неправилно прецени значението на американските пазари и капитали и готовността на САЩ да разположат големи сили срещу Китай.
Всичко това се случи по времето на Си. Той беше отличен в обявяването на преждевременни победи във вътрешната икономика и глобалните отношения. Той убеди китайския народ в това, в което искаше да вярва. При тези обстоятелства смяната на правителството би била неизбежна и рутинна. Но Си не е в състояние или не желае да се оттегли. Може да има заговори срещу него, а има и много повече, които преследват съзнанието му. Той е силно притиснат да покаже, че знае техните тайни и притежава огромна власт, демонстрирана чрез арестуването на високопоставени служители възможно най-публично. Той повтаря грешката, която направи със Съединените щати, като убеди американците в могъществото на Китай и предизвика отговор, който меко казано извади Китай от равновесие. Враговете на Си може и да вярват, че той вижда всичко и има силата да ги спре, но това просто ги мотивира да бъдат по-ефективни. Си не може да подаде оставка или да признае провала си. Затова министрите трябва да изчезнат, а бившите президенти да бъдат отстранени от срещи пред очите на света.
Джордж Фридман, анализ за "Геополитикал фючърс"
