снимки Wikipedia
Откакто светът стана свидетел на мирните арабски революции, се заговори и за тъмната им страна - появата на десетки ислямистки движения и партии, устремени към властта. Те чудесно се възползваха от появилата се крехка демокрация, за да дават обещания, които не мислят да изпълняват, и основно да залъгват наивните гласоподаватели, несвикнали още на изкусните политически лъжи, за да изберат тяхната бюлетина. От Египет, през Мароко, Турция и Йордания, до Тунис и Алжир - ислямистите са вече добре настанени в управлението. Някъде прикрити като "умерени", както е в Турция, Мароко и Тунис, а другаде като партията "Мюсюлмански братя" в Египет - със съвсем открито средновековно лице, копнеещо да гледа бой с пръчки, убийства на "прегрешили" жени с камъни, отсечени ръце на дребни джебчии, съпруги, задължени да си стоят вкъщи, навлечени със сто черни одежди, и държави, върнати с векове в миналото. Светски настроените араби наричат възгледите на тези ислямисти пустинни, защото много от порядките, които те се стремят да налагат в уж освободилите се държави, от стотици години са ежедневие за пустинните берберски племена. Популярността на тези ислямистки партии се дължи не на последно място и на финансовите помощи, които раздават на килограм сред бедните слоеве от населението. Честа практика в Тунис например е главата на семейството да получи пари от подобни организации срещу обещанието, че
ще навлече в забрадки всички жени в къщата си
Но откъде ислямистите имат тези средства в държавите, където след революцията брутният вътрешен продукт, а и икономиката като цяло бележат сериозен спад след отлива на туристите? За политическите наблюдатели не е тайна откъде - парите идват от Катар. От днес в продължение на няколко броя BG VOICE ще ви разкаже как тази малка държавица финансира крайния ислям под носа на западните си съюзници. Използвали сме материали от британски, руски, немски източници и публикувани официални доклади на Държавния департамент.
Защо една страна с площ от 10 хиляди квадратни метра, отвсякъде заобиколена от пустиня, с местно население от едва 300,000 души, което не обича да работи и поради това на всеки жител се падат по около пет чуждестранни работници и специалисти, най-вече от Индия, Бангладеш, Шри Ланка, Филипините и арабските страни, изведнъж стана известна по целия свят, въпреки че преди една година за нея дори в арабския свят се знаеше малко?
Първо малко политическа и икономическа история
В момента Катар се управлява от династията Ал Тани, която представлява един конгломерат от племената мидади. Те се появяват на Катарския полуостров в края на 17 век. Идват тук от оазисите в южната част на арабския Близък изток, около 300 - 350 км южно от столицата на Саудитска Арабия Рияд. В началото мидадите са номади - занимават се с риболов, отглеждане на кози и камили. Много обичали да пиратстват - атакували търговски кораби, пътуващи от Басра до Индия и Европа, както и кораби от Индия, пренасящи копринени платове. Затова никак няма да е пресилено, ако се каже, че Ал Тани, които управляват сега Катар, са наследници на едни обикновени пирати. Когато постоянните им атаки започнали да дразнят колониална Англия, тя просто пратила един ескадрон от Бомбай, който да нападне градовете Доха, Ал Вакр и Ал Хор с населяващите ги непослушни номади. В Бомбай впрочем в онези години е живеел кралският британски резидент със статут на министър, наблюдаващ района на Персийския залив. След десанта резидентът принудил племенния вожд от Ал Тани да подпише специален договор, че се отказват веднъж завинаги от пиратските си изстъпления. В течение на годините Британия се налагало да окупира Доха неведнъж и неведнъж да подписва с лъжливите лидери на династията подобни договори. Те обикновено ги спазвали не повече от пет години. Освен това
Ал Тани обичали и набезите
Често навлизали в земите на съседен Бахрейн, за да си откраднат късчета територия. Така днес почти една трета от Катар е изграден върху площи, които исторически са принадлежали на Бахрейн и са предмет на спорове между двете страни, особено за статута на град Зубар. В началото на новия век Бахрейн заведе дори дело в Международния съд, което обаче загуби. В полза на Катар гласуваха дори съдиите от Русия. Дипломати признават, а това можеше да се прочете и в част от US грамите, публикувани в WikiLeaks, че катарското правителство е платило доста добри суми, за да спечели делата. И изобщо плащането е превърнато там в ранг на държавна политика. По такъв начин, се споменава в грамите, тази държава се сдоби миналата година и с правото да проведе през 2022 г. световното първенство по футбол.
В края на 19 - началото на 20 век населението на Катар се увеличава за сметка на арабите, които бягат от Иран. Наричат ги иранските араби. Те се характеризират със светла кожа в сравнение с мургавите мидади. Но пък традиционните катарци не ги обичат и ги смятат за нещо като "пета колона" и ги подлагат на доста сериозна дискриминация - не ги взимат на държавна служба, нито за войници, да не говорим за редовете на полицията. Единствените им възможности за препитания остават строителството и търговията. Миналата година, когато редовни части от катарската армия навлязоха в Бахрейн с мотив да помогнат за справяне с безредиците там, "иранските араби" не подкрепиха действията на своето правителство и дори обявиха стачка.
Началото на властването си Ал Тани водят официално от 1886 г., когато войските на шейха завзели околностите на Доха. Точно на мястото, където са се установили, сега е построен двореца на емира с прилежащи му къщи, в които живеят големците на страната от родата му. В онази година Катар е част от Османската империя. Ал Тани лесно завземат Доха. В историята, която официално се преподава в Катар,
днес се описва героичният поход към столицата
На практика обаче всичко е било доста по-иначе. Турските войски чисто и просто са останали без вода в този пустинен район, където снабдяването е било доста трудно, поради което сами отказали повече да се съпротивляват. Така или иначе това е времето, когато властта в Османската империя се клати, а и скоро самата тя се разпада и изчезва от картата на света.
Героичният поход на Ал Тани приключва не толкова героично, защото след османците в Катар пристигат британците и територията е обявена за част от империята.
През 1935 г. "Басра Петролеум" - филиал на "British Petroleum", открива недалеч от Доха находище на петрол, което започва да експлоатира. Чак до средата на 50-те катарците не получават нищо от приходите. Едва след това британците започват да отчисляват на династията Ал Тани малки проценти от продажбите. До 1971 г., когато получава независимост, местното население води мизерен живот. При напускането на британците властващата династия най-напред се стреми да се присъедини към Обединените арабски емирства, но така и не постига изгоден договор с останалите емири в ОАЕ. Така на 18 декември 1971 г., 10 дни след като е създадена държавата на обединените емирства, Катар обявява своята независимост. В следващия брой ще ви разкажем как Ал Тани успява да съчетае в едно средновековните си разбирания за ортодоксален и жесток ислям, близките връзки с лидерите на САЩ и Европа, включително с Бойко Борисов, контролираната лично от емира телевизия "Ал Джазира" и паричните трансфери за крайния ислям в държавите, белязани от Арабската пролет.
Павлин Димитров [email protected]
