сн. Wikipedia
Катар - малка държавица в Персийския залив, където на власт е всемогъщ деспот, опозицията е забранена, а народът живее според средновековни разпоредби, стана основният спонсор на промените в арабския свят. Това емирство превежда милиони долари в касите на ислямистките партии, които завзеха властта почти навсякъде, където преминаха народни революции: от Египет до Мароко. Неговите апетити се простират и отвъд чисто ислямските държави, стига там да има компактни мюсюлмански малцинства. Катар се заинтересува от България заради турското население там и одобри мащабна програма за инвестиции. Във Великобритания, където емигрантите от ислямския свят се превръщат в национално малцинство, в началото на юли
емирството откри най-високия небостъргач в Европа
- "Шард". И като истински пълновластни господари катарците забраниха в заведенията му да се продава алкохол. Подобна наглост в сърцето на Британия не би била възможна само допреди десетина години. Странно е, че емирът не пожела и изобщо да се забрани на незабрадени жени да влизат в "Шард".
Въпросът е: защо миниатюрен Катар със своята деспотична държавна система се превръща в авангард на протестните движения в арабския свят и в желан крупен инвеститор в Европа, включително България? Може би защото е по-добре да се подкрепи революцията у съседа, за да не се пусне у дома? Или е опит да се наложат пуританските уахабитски норми и в други държави? Или чисто и просто доходите от нефт и газ са довели диктатора Хамад бин Халифа ал Тани до желанието вече да е голям играч на световната сцена, макар подобни мераци той да е имал и преди? Катар се е превърнал в посредник при решаването на почти всички регионални спорове, независимо дали иде реч за Дарфур, Ливан, конфликтите между палестинските фракции, йеменската революция, Еритрея, Джибути, дори споровете около ядрената програма на Иран. Почти всяка седмица в Катар се провежда някаква международна конференция, без значение каква. Диалог на религиите, съвместното съществуване на цивилизациите, бъдещето на световната енергетика... Именно оттук излъчва първият новинарски канал на арабски език "Ал Джазира". Наскоро столицата Доха се превърна в централа на Организацията на страните - износителки на газ. Изобщо Ал Тани успя да направи Доха политически и икономически център, а не просто столица на държава-джудже с 300,000 души население.
И всичко това на фона, че само допреди 10 години Катар навсякъде по света се асоциираше с международния тероризъм. Не случайно разследването на събитията от 11 септември 2001 разкри не само саудитска, но и катарска следа. Най-близките
роднини на емира се оказаха в списъка на хората, давали убежище на терористите
от "Ал Кайда", които унищожиха кулите-близнаци. Но отличаващият се с дори за мащабите на Близкия изток мобилност външен министър Бен Джасем и тук направи неоценима услуга на емира. Той се договори с Белия дом антитерористичните санкции срещу Катар да бъдат снети в замяна на разрешението Америка да ръководи войната срещу Ирак през 2003 г. от военната база "Ал Удейд" в Катар. Така САЩ "простиха" на диктатора Бин Халифа и приятелството му със средновековния режим на талибаните в Афганистан, и близките му контакти с "Ал Кайда", и спонсорирането на радикалните ислямски терористични групи по целия свят. Милиардите газови долари "затвориха очите" на всички държави от антитерористичната коалиция за прегрешенията на Доха в "свещената" й борба за налагане на салафитския ислям навсякъде по света. Политика, която Бин Халифа провежда и в момента.
През 2008 г. американският посланик в Доха Джоузеф ЛеБарон пише в грама до Държавния департамент, публикувана от Wikileaks, че Катар продължава да финансира международния тероризъм. Заради тази грама финансираният от емира катарски вестник "Пенисюла", иначе твърдящ, че е уж независим, остро нападна посланик ЛеБарон и в продължение на няколко броя го призоваваше "да се извини на катарския народ". Скандалът набра още сила на страниците на газетката, когато Wikileaks публикува още една грама на г-н ЛеБарон, в която се разказваше как съпругата на емира г-жа Шейха Муза е изнудвала за пари за своята фондация такива американски гиганти като "Ексон Мобил". Само че посланик ЛеБарон бързо след това бе сменен с нов дипломат - дама от палестински произход, която бе вече доста по-миролюбива към местните порядки.
В последната част от поредицата за Катар в следващия брой очаквайте как с парите от газта и нефта беше напомпана терористичната организация "Мюсюлмански братя", която смята да превръща Египет в средновековна държава
Павлин Димитров [email protected]
