Убитото семейство
В България има един нагъл троен убиец, за чието престъпление знаеха всички, само не и магистратите, които трябваше да го осъдят. Присъдата си той получи едва сега - 17 години след жестокото престъпление, което бе извършил. При това тя е малка на фона на трите трупа, които остави след себе си - едва 16 години. На 2 март 1997 година Димитър Кънчев, тогава 17-годишен, застреля хладнокръвно баща си в мезонет в столичния квартал ,,Гео Милев". Двамата се скарали за пари, които синът крадял, за да залага на хазарт. Малко след това теглил куршума и на съпругата му, понеже влязла в стаята и видял трупа. Накрая заклал братчето си, за да не го издаде.
Трите трупа бяха открити на следващия ден, а Кънчев - задържан почти веднага. Гледката е зловеща.Труповете на Кънчев-старши, който е оръжеен търговец, и съпругата му Миглена плуват в огромни локви кръв. Телата са надупчени като решето от безброй огнестрелни и прободни рани, проснати едно до друго на втория етаж на мезонета. Четиригодишният Николай е намерен върху леглото пред телевизора на долния етаж. Хлапето също е потънало в кръв и е почти обезглавено.
Разследването е поето от шефа на тогавашния сектор ,,Тежки престъпления срещу личността" към Националната полиция полк. Ботьо Ботев. Картинката е толкова потресаваща, че първоначално на полицаите и следователите дори през ум не им минава, че заподозрян може да бъде големият син на оръжейния търговец - Димитър. На разпита симпатичното момче убедено заявява, че е открил труповете същия ден, когато се е прибрал сутринта на 3 март, неделя.
Първите съмнения се появяват, след като жена от блока заявява, че е видяла момчето около 3 ч. през нощта на убийството да тича надолу по стълбите, което доста се разминава с твърденията на Димитър, че се е прибрал сутринта. Така още в 18 часа на същия ден Димитър е отведен в следствието. Притискат го с единствения си коз - показанията на съседката. Накрая, малко преди полунощ на 3 срещу 4 март, младежът започва да ,,пее". Цели 20 минути Димитър Кънчев обяснява без видимо вълнение как хладнокръвно е избил семейството си. ,,Дъвчеше дъвка и питаше още преди да е изстинал трупът на баща му, дали има право да се разпорежда с магазините и сметките на татко си", спомня си зам.-шефът на Столичната полиция Стоян Велчев.
Още в началото разследващите определят убийството като спонтанно, а мотивът за тях са парите. Ако всичко в стенограмата от разпита е вярно, в деня на преди убийството Димитър задигнал от баща си $200, които пропилял на покермашини. Това окончателно вбесило родителя, който дори си водел тефтерче с профуканите пари, които сам му е давал. След като разбира за кражбата, Николай Кънчев разярен крещи на сина си да си събира багажа и повече да не се мярка пред очите му. ,,Бях изиграл на кредит 540,000 лв. на покермашини и просто се чудех какво да направя, за да си върна тия пари. Знаех, че баща ми има пистолет, и се реших. Щом така и така ще се изнасям, поне да го взема и да го продам", разкрива Димитър към финала на самопризнанията си.
Бащата обаче добре познава сина си, надушва намеренията му и се опитва да осуети кражбата. Заедно с майка му Миглена се качва на второто ниво на мезонета, за да си прибере оръжието. След като установява, че е изчезнало, вратата на стаята на момчето се отваря, на прага застава Николай Кънчев и тъкмо отваря уста, за да попита къде е, залп от куршуми го покосява. Митко доизпразва пълнителя в майка си. След това грабва кухненски нож ,,Солинген" и започва да мушка телата. За по-сигурно. В стаята е намерена и разпиляна перушина от пухена възглавница, с която според ченгетата убиецът се опитал да заглуши стрелбата. Димитър показал с движение на ръката и как точно е заклал братчето си, сякаш е на сцена. На въпроса на Ботьо Ботев защо го е направил, тийнейджърът отговаря, че Ники много пищял, бил достатъчно голям и щял да го издаде. След първоначалния разпит заподозреният разкрива още много подробности за тройната екзекуция. Следователите са убедени, че за тях може да знае само извършителят.
Негов адвокат обаче стана Марин Марковски, който обикновено дори не чака обвинените в жестоки убийства сами да го потърсят, а сам им предлага услугите си. Благодарение на Марковски момчето най-напред бе оправдано. Неговият дядо го прие у дома си, твърдейки, че му вярва. На 16 май 2011 г. съдът все пак го осъди ефективно. През май м.г. Върховният съд потвърди решението, което бе за 18 години лишаване от свобода. Няколко месеца по-късно Димитър иска делото да бъде възобновено. Според адвокатите му доказателствата срещу него били незаконно събрани, а Върховният съд не е обсъдил нито един от аргументите на защитата. Сега петчленен състав на съда постанови, че 34-годишният вече Димитър Кънчев правилно е признат за виновен, но несправедливо е осъден на 18 години затвор и затова намали наказанието му с две години. Според върховните съдии сериозно смекчаващо обстоятелство е продължителността на делото. От присъдата ще бъдат приспаднати около 3,5 години, които Кънчев е излежал в затвора и следствения арест от 1997 г. до сега. Този път решението наистина е окончателно.
