Карембьо утешава съотборника си в „Сампдория“ Кларънс Зеедорф след четвъртфинала на Евро 1996 Франция–Холандия
Денис Романцов
„През 1931 година французите докарали дядо ми от Нова Каледония на изложба на колониите, където той представлявал народа на канаките. Няколко седмици парижани го разглеждали в зоопарка като животно в клетка. И след това аз да пея френския химн?" В колибата станало тясно - родителите му се сгушили там с дванадесетте си деца, затова пратили Кристиян в колеж. Баща му Пол подписал документ, разрешаващ възпитателно да бият сина му, иначе нямало да го приемат. Той си кротувал, но веднъж, когато охранителят изчезнал някъде, Кристиян бил звънеца за край на часовете по-рано. Наказали го за това, така че можел да сяда на задните си части, сестра му Нинет го лекувала два дни с компреси.
Дядото на Кристиян се борил за независимостта на канаките от Франция. В деня на изборите през 1984 година той влязъл в избирателната секция, счупил урната за гласуване и запалил бюлетините. След три месеца жандармите го убили, а профренски радикали влетели с бейзболни бухалки в колежа на Кристиян, принуждавайки тъмнокожите ученици да се спасяват със скок от прозореца на втория етаж. Бързите крака помогнали на Карембьо и тогава, и на пробите в „Нант". Босът на канарчетата Роберт Будзински помолил да пратят във Франция най-талантливите млади играчи на Нова Каледония, колонията подарила на клуба най-добрия защитник, Антоан Комбуаре. Веднага Будзински чул две имена: на Виктор Зеула и преродения му брат Кристиян Карембьо. Виктор, син на един от вождовете на канаките, излетял, а Кристиян не го пуснали родителите, тъй като през май 1988-а френската армия ликвидирала деветнадесет канакски сепаратисти, наказвайки даже и предалите се в плен. Само след два месеца, когато Франция дала възможност на канаките право да избират сами управниците си в замяна на отказ от борбата за независимост, родителите пуснали Кристиян в Нант.
„Ако не беше футболът, щях да стана порноактьор", признава Карембьо, когато се разбрало, че той можел и да се размине с „Нант". Четиридесет часа полет, прикачвания в Сидни, Сингапур, Джакарта и Ню Делхи - и накрая той бил в Париж. Драснал към Айфеловата кула, но заради мъглата нищо не се виждало и продължил за Нант. Там поразил треньора Жан-Клод Сюодо, откривател на Дешан и Десаи. След първата тренировка Сюодо си мислел, че са му пратили спринтьор, а не футболист: Карембьо тичаше като луд по терена и не даваше пукната пара за тактиката. Да играе той можеше, оставаше само да го науча да мисли - това е интересна задача, решил Сюордо и предложил на Кристиян договор, а с него му лепнал прякора Лудия Кон.
Карембьо се заселил в общежитието на „Нант", но през почивните дни, когато съседите му заминавали при родителите си, той оставал сам - до тях били само някакви си 18,000 километра, а роднината Виктор преминал в „Кемпер" - и бил тъжен от факта, че много французи считали родината му за остров от терористи, буре с барут.
И „Нант" имал своите големи проблеми. Дълговете достигнали 16 милиона франка и за да не изпаднат в Лига 2, се наложило да продадат Дешан, Льо Гуен и Комбуаре. Затова Карембьо и приятелите му от клубната академия - Педрос, Уедек и Локо, били взети в мъжкия тим, който също бил поверен на треньора Сюодо, сменил хърватина Блажевич.
През 1993 година „Нант" пробили до финал за Купата на Франция срещу „Пари Сен Жермен", а Карембьо отново срещнал земляка си Комбуаре. „Поздравявам те, днес канак ще спечели Купата на Франция", казал Антоан на Карембьо преди мача. Във второто полувреме Карембьо спънал в наказателното поле Лоран Фурние и казал на рефера: „Ако имаше фаул, изгони ме." Викал, докато не го пратили под душовете. Треньорът на ПСЖ казал дузпата да я бие Комбуаре, той вкарал, и „Нант" загубил. Карембьо отнесъл тримесечна дисквалификация за обида на рефера, а пристигайки у дома си, чул от родния баща: „Ти изложи фамилията ни, опозори целия канакски народ!"
По време на наказанието Карембьо помагал на готвача на „Нант" да приготвя обяд за играчите, а след като се върнал на терена, попаднал в националния тим на Франция, който бил обновяван от Еме Жаке. След успех на турнир в Япония играчите отишли на бар в град Кобе, но Карембьо останал в стаята, макар в „Нант" да му се е случвало да разпива с Патрис Локо три нощи поред. Узнавайки, че баща му е тежко болен, Карембьо решил да пътува за родината си - от Япония били само девет часа. „Не си го и помисляй, ти не трябва да напускаш отбора без разрешение", казал Пол Карембьо по телефона. На него му оставали само няколко седмици живот. След смъртта на баща си Кристиян излетял за Нова Каледония с първия самолет, но закъснял за погребението - пристигайки, той чул - заради жегата погребението било експресно подготвено.
След година Карембьо спечелил с „Нант" шампионата на Франция и бил избран за най-добрия играч на Океания. В турнира за Купата на УЕФА, където „Нант" стигнал четвъртфинал, Кристиян очаровал Свен-Йоран Ериксон, треньора на „Сампдория". В Генуа Карембьо пристигнал с приятелката си Естел Делакроа, дъщеря на спортния редактор на вестник „Либерасион", а освен това продавачка във фен шопа на „Нант", със сина Матьо и общата им дъщеря Инес. Четиримата се заселили във вила в района Боляско, където съсед им бил Рууд Гулит, през почивните дни се разхождали по Портофино и се сприятелил с другия холандец - Кларънс Зеедорф, присъединил се към „Сампдория" същото лято.
„В Генуа аз за първи път видях колко работоспособен играч е, написал Ериксон в автобиографията си. - На тренировките никой не можеше да надбяга Карембьо. Попитах го - откъде толкова енергия у него? Кристиян ми каза: Израснах в голямо семейство, в което всяко дете имаше всекидневни задачи - аз например всяка сутрин бягах за хляб в магазина, намиращ се на няколко километра от дома ни. Налагало ми се е да бързам, тъй като ме чакаше дълга опашка, и всеки път бягах по-бързо и по-бързо."
През април 1996 година Карембьо видял на летище „Линате" висока блондинка - нападателят на „Сампдория" Роберто Манчини подсказал, че това е Момичето на годината по версията на бранда за бира „Перони". Кристиян бил заинтересован от тази информация и поканил Адриана Скленарикова на мача с „Бари". След него Адриана признала, че шумът от футбола я успокоява: когато баща й сядал с бирата на дивана пред телевизора, за да гледа мач от чехословашкото първенство, тя знаела, че спокойно може да играе със сестра си, без да й крещят.
След месец „Сампдория" надиграла „Милан" у дома с 3:0 и след мача Фабио Капело поканил Карембьо и Зеедорф в съблекалнята на отбора си: „Отивам с „Реал Мадрид", ще дойдете ли с мен?" - Да, чул той почти моментално от двамата. Зеедорф преминал веднага, а Карембьо увиснал - „Сампдория" се съгласила да го продаде на „Барселона" за 65 милиона франка (десет милиона евро). „Реал" предлагали по-малко, но Кристиян бил дал дума на Капело и отказал на каталунците - останал в Генуа.
Когато новият президент на Франция Жак Ширак възобновил ядрените опити в Тихия океан, Карембьо отказал да играе за националния тим. Треньорът Жаке не приел отказа, но Карембьо продължил да критикува Ширак в интервю за „Кориере дело спорт", а след това помолил съотборниците си да разместят по екипите си лозунга: „Сампдория" за мир." На Евро 1996 младият тим на Франция се промъкнал до полуфиналите. Журналистите погнали Карембьо - първо за това, че след четвъртфинала с Холандия не празнувал със съотборниците си, а утешавал Зеедорф (пропуснал дузпа в мача), а след това и за мълчанието му по време на химна.
Продължението следва
