Видеоекран показва на повторение дузпата за Франция срещу Австралия. Изглежда в „тъмната стаичка" не бяха единодушни има ли нарушение срещу Гризман, но съдията посочи бялата точка
Станил Йотов
Играта вече не е същата, нейното правосъдие се промени. Досега, в продължение на 150 години, само съдията издаваше присъдите на секундата без право на обжалване. А днес се свиква отделен трибунал някъде там в „тъмната стаичка", за да каже има ли гол, дузпа или червен картон.
Какво всъщност представлява новата система VAR (Video Assistant Referee)? Зад мониторите седи цял отбор футболни съдии, които гледат на запис само следните видове ситуации: дали голът е отбелязан по правилата; има ли дузпа; трябва ли да бъде показан червен картон; показан ли е картонът (жълт или червен) на провинилия сe играч, или санкцията е наложена погрешно на някой друг. Главният съдия има два избора - или да приеме препоръчаното от VAR, или самият той да гледа запис на спорната ситуация и чак тогава да вземе решение. Разбира се, кой, ако не французите, да изпитат първи новото въведение на световни финали? Поначало Франция е големият новатор (тази страна е основала ФИФА, УЕФА и Международния олимпийски комитет), а сега на нея се падна да се възползва първа от VAR. Това стана в мача с Австралия, когато в 58-ата минута Джошуа Риздън се опита да избие топката от краката на връхлитащия Антоан Гризман.
Но какво се вижда от видеото? Риздън категорично играе за топката, дори я чуква, а след това има лек контакт с петата на левия крак на губещия равновесие Гризман. Уругвайският арбитър Андрес Куня първо поиска консултация от екипа зад видеото. Изглежда там, в „тъмната стаичка", не са стигнали до единно становище. Това наложи самият рефер да гледа запис и след това да отсъди дузпа за Франция. Но положението беше такова, че дори и най-големите експерти във футбола не могат да стигнат до категоричен извод дали има дузпа или не, след като са гледали десетки повторения. VAR претърпя първия си голям провал на първенството в мача Бразилия-Швейцария (1:1). В 50-ата минута Щефан Зубер вкара изравнителния гол за швейцарците. Но на повторението ясно се видя, че голмайсторът изблъсква в гърба бразилеца Миранда, за да спечели позиция. Повече от очевидно е, че има фаул в нападение. Къде беше видеото? По каква причина видеоарбитърът от Италия Паоло Валери не даде сигнал за нарушението? И защо главният съдия Рамос от Мексико възобнови играта толкова бързо? Разбира се, бразилците веднага протестираха пред ФИФА с въпроса защо новата технология не е влязла в работа при швейцарския гол. Остана впечатлението, че за едни може, а за други - не.
Същото стана и на мача Аржентина-Исландия (1:1). Полският рефер Марциняк, който вече беше отсъдил една дузпа, пропусната от Меси, не свири втора такава за нарушение срещу Павон. По правилник полякът можеше да поиска VAR да влезе в работа, но това не стана. Вероятно бяха решили, че за тази вечер Аржентина е получила достатъчно дузпи. Подобни претенции имаха и англичаните срещу Тунис (2:1). Но нали системата беше въведена именно за да се отсъжда това, което се случва!
Още по-лошата тенденция е тази, че съдията ще стане роб на видеото. Това се видя в мача Швеция-Корея (1:0), в който скандинавците победиха с гол от дузпа. Нарушението беше повече от явно. Само че арбитърът, за да бъде по-сигурен или да избяга от отговорност, поиска VAR. Кой всъщност раздава правосъдието? Видеото или съдията? И ако ще решава някой извън терена, защо въобще са нужни арбитрите? Ако ще е така, оставете футбола само на електрониката, превърнете го в нещо като видеоиграта FIFA 2018, не харчете пари за съдии на терена.
Системата за отчитане дали топката е минала голлинията или не е съвсем друга бира. Тя обхваща събитие, което реално се случва извън терена - дали топката е напуснала очертанията и е влязла във вратата. Докато сега VAR се намеси в случките на самото игрище - нещо, което досега беше прерогатив само на рефера.
Президентът на ФИФА Джани Инфантино твърде лекомислено допусна електрониката да влезе на терена дори и преди спонсорите, напиращи да сложат техните надписи направо върху тревата.
Но колко всъщност са ситуациите за гледане на видеозапис, решили големите мачове на световни първенства? Третият гол на Англия във финала с Германия (4:2) през 1966 г. днес би се отчел с другата технология, тази на голлинията. Така че не се брои, както и всички подобни положения. И какво остана? Голът с ръка на Диего Марадона срещу англичаните... Видян по собствените му признания от българския тъчрефер Богдан Дочев, но зачетен заради неразбирателство с главния арбитър Бенасьор от Тунис.
Ясно е, че след като електрониката навлезе в живота, няма начин да не превземе дори и изключително консервативен сектор като футбола. Но на каква цена се прави това?
Идеята на Царя на спортовете е, че той се явява също толкова справедлив или несправедлив, колкото и самият живот. Това се случва благодарение на субективния съдийски фактор. Но в Русия 2018 гледаме несправедливости и чрез видеото. За какво беше цялата работа тогава? Иначе е ясно - отсъжданията ще облагодетелстват определени отбори, както е било винаги. Независимо дали има видео или не.
