Какво празнуваме на 3 март – васалитета на България или приноса на българите за освобождението им, коментираха историците проф. Милко Палангурски и Проф. Иван Илчев. БТА ги потърси по повод идеята на "Продължаваме промяната-Демократична България" 24 май да бъде записан като национален празник на България.
Според проф. Палангурски българите трябва да проумеят какво празнуват. Ние сме единствената европейска държава, която празнува някакъв договор, подписан между две други борещи се империи, коментира той и добави, че в него се предвижда България да се превърне във васална държава.
Проф. Илчев смята, че такова предложение за промяна на националния празник от 3 март на 24 май може да бъде направено единствено от исторически неграмотни и политически конюнктурни хора. Той добави, че предложението всъщност изтрива приноса на българите за освобождението им с Раковски, Левски, Априлското въстание.
3 март, тълкуван като празник на васалитета
Попитан 3 март или 24 май е по-подходяща дата за национален празник, проф. Палангурски коментира, че със сигурност е ясно, че неподходящият е 3 март. Според него българите най-после трябва да проумеят какво празнуват. Ние сме единствената европейска държава, която празнува някакъв договор, подписан между две други борещи се империи, коментира проф. Палангурски и добави, че в този договор се предвижда България да се превърне във васална държава.
Прочети още
По думите му сме единствената държава, която празнува своя васалитет, с изключение на Централноафриканската република. Историкът даде примери с нашите съседи - сърбите и гърците празнуват началото на своите революции. Румънците празнуват своето съединение, а черногорците - своята независимост. Молдова също празнува независимостта си. По думите му всички други балкански държави също са били васални на Османската империя или на други велики сили, но никой не си е позволил да празнува своето подчинение. Според него няма какво да празнуваме на 3 март.
Друг е въпросът дали 24 май или други национални дни могат да бъдат издигнати в статус на национален празник, отбеляза историкът. Той смята, че това е въпрос на дискусия и отбеляза, че с колеги историци от няколко години поставят темата, че 3 март може да бъде всичко друго, но не и национален обединителен празник. Проф. Палангурски разказа, че преди две години представители на исторически факултети са обсъждали и са се спрели на 24 май, който по думите му дори предшества българската национална държава. Той смята, че трябва да бъдем традиционалисти. 22 септември - това е денят на нашата независимост. Това е денят, в който получаваме статута на пълноценна, пълноправна държавност и възможност да бъдем част от общоевропейския и световен държавен форум, посочи той.
Историкът обясни, че идеята им не е била 3 март да бъде премахнат, а да бъде един от празниците в националния календар. Важното според него е, че разговорът е започнал и трябва да продължи. Факт е, че политиците трябва да решат въпроса, каза още проф. Палангурски.
Според него става въпрос за статуса на празника, какви сме ние българите. Ние равноправни ли сме на другите европейски народи или цял живот ще трябва да бъдем пълни с благодарности към това, че някой е вършил своята стратегическа дейност по посока на Югоизточна Европа, коментира той. Проф. Палангурски каза още, че Руско-турската война разрешава редица въпроси и не е само наша българска, и даде пример, че за сърбите е война за разширение, а за румънците - за независимост.
3 март и приносът на българите за освобождението
Според проф. Илчев такова предложение за промяна на националния празник от 3 март на 24 май може да бъде направено единствено от исторически неграмотни и политически конюнктурни хора. Той смята, че предложението всъщност изтрива приноса на българите за освобождението им с Раковски, с Левски, с Априлското въстание. Руско-турската война нямаше да се случи, ако българите не бяха дали повод за нея, отбелязва историкът.
Това, което трябва да направим, е да наблегнем много повече от сега на приноса на самите българи за Освобождението, смята проф. Илчев. Той посочи, че Румъния не отрича нито ролята на Франция, нито на Русия, но набляга на собствения си принос. По същия начин и Гърция, и Сърбия едва ли щяха да станат самостоятелни без намесата на великите сили, добави той. По думите му за съвременниците тогава 3 март е „междата“ между несвободното минало и свободното бъдеще – не Берлин.
Проф. Илчев смята, че не би следвало да допускаме да гледаме през лупата на съвременните съображения исторически събития и отбелязва, че, за съжаление, го правим често - отбелязваме присъединяването на Сердика при хан Крум и забравяме, че той избива повечето от жителите й. По подобни конюнктурни съображения, ако Костадин Костадинов вземе властта през следващите избори, тогава той ще обяви национален празник на България през декември месец - тогава държавата ни обявява война на САЩ и Великобритания, та така сме доказали пълната си независимост, коментира историкът.
Проф. Илчев съзря комплекс за малоценност на българките политици. Може би не е и комплекс, а действително отговаря на състоянието им, коментира още той. Като специалист по балканска история, проф. Илчев отбеляза, че няма нито един балкански народ, който да е извоювал сам свободата си. Винаги е било след война, обикновено след руско-турска война, добави историкът и поясни, че това се отнася и за Гърция, Сърбия, Черна гора, както и за Румъния, така че нямаме никаква причина да имаме комплекс от това, обобщи той.
Според него нищо не пречи в България да имаме два национални празника. Мисля, че никой няма да има нищо против 24 май, който от 1851 г. е всенароден празник на българите в България, Тракия и Македония, но в момента това предложение говори за угодничество пред някои велики сили, добави проф. Илчев.
