сн. „Дарик“
Най-старият досега откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Това разказа специалистът по средновековна история проф. Николай Овчаров. Археологът беше в манастира преди седмица по повод водосвет, отслужен от свещеник от русенска епархия, който иска да направи там действаща света обител.
Надписът в Крепча е открит още от Карел Шкорпил, но е разчетен много по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който успял да прочете и датата, на която е бил направен - 921 г. Това означава, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни досега.
В надписа се споменава за отшелник на име Антоний, който е основал манастира и е починал там. Негов последовател на име Михаил разказва за смъртта на Антоний и заявява твърдо, че там винаги ще има църква и че тя никога няма да стане хамбар. За съжаление обаче по-късно манастирът е изоставен и доскоро беше трудно достъпен и слабо известен. Сега вече има изградени стълби и е сравнително лесно човек да изкачи 30-те метра, за да разгледа средновековната света обител, която е на три нива и има две църкви, изкопани в скалите.
С манастира се е заел отец Серафим от Попово, който се грижи за него и мечтае да го възстанови, а и да построи в подножието му килия. Той е ръкоположен за игумен на манастира от Русенския митрополит. За да бъде започнато възстановяването на светото място обаче, трябва то да получи акт за собственост и така да може да се кандидатства за финансиране по различни проекти, обяснява Николай Овчаров. Ако скалният манастир бъде възстановен, той ще стане вторият действащ в страната след „Свети Димитър Басарбовски" край Русе. Според Николай Овчаров светата обител край Крепча може да стане част от по-голям туристически маршрут, който да включва и другите средновековни и антични паметници в района като град Мисионис, Плиска и Преслав, римския Абритус и Шуменската крепост.
Манастирът е може би най-южният от един голям комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били особено популярни и тачени от царете в Първото българско царство. Значението на надписа от Крепча е огромно, защото той е поредното доказателство, че кирилицата е започнала да се използва именно в България. Според проф. Николай Овчаров в България не се обръща достатъчно внимание на създаването на кирилицата и това води до объркване. „Дори в нашите училища едва ли не децата остават с впечатлението, че кирилицата е създадена от братята Кирил и Методий", обяснява Овчаров и допълва, че в Русия пък се говори малко за създателите на азбуката и просто се казва, че това е славянската писменост. Овчаров припомня, че Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата и са я разпространили във Велика Моравия.
Археологът е категоричен, че появилата се по-късно кирилица е създадена именно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили убежище от княз Борис I. Според Овчаров те може да са създали азбуката, на която пишем днес, в някой от манастирите на първата българска столица, най-вероятно в манастира на Голямата базилика.
Археологът обяснява, че кирилицата е създадена въз основата на говоримия български език, а не просто на славянския и това я прави на първо място българска азбука. Едва по-късно други славянски народи започват да я използват, като първите кирилски надписи в Русия например са чак от края на Х век. В същото време освен надписа от Крепча в България има още множество надписи от началото и средата на Х век - най-вече от времето на цар Петър. Преди текстът от Крепча да бъде разчетен, за най-ранен се смятал надпис върху керамична плочка от Плиска, проучен от проф. Димитър Овчаров, на който било написано името Алцек и датата 931. В манастира край село Черноглавци, Разградско, пък били намерени цели 70 надписа на кирилица от средата на Х век.
