Болеслав Берут получава удар, щом научава за доклада на Хрушчов, и умира
Искра Баева
Улисани в предизвикателствата, пред които се оказахме изправени като „горди" европейци, граждани на най-успешния (засега) интеграционен проект Европейски съюз, ние, източноевропейците, бързо забравихме големите си битки от социалистическото минало. Ето, през настоящата 2016 г., която отмерва точно 60 години от повратните за Източна Европа събития от 1956 г., почти никой извън професионалните историци не си спомня, нито отбеляза множеството политически и обществени кризи, разтърсили целия Източен блок.
Всяко време се вглежда в мътното огледало на миналото, за да съзре своя образ. С историческите събития винаги е така. Историята се припомня, за да отговори на някаква обществена нужда тук и сега. При това интерпретацията не е според изводите на историците, а от гледна точка на политическите и идеологическите нужди на настоящето с мисълта за бъдещето. (Анна Ахматова го е казала прекрасно: Как в прошедшем грядущее зреет, / так в грядущем прошлое тлеет.) И това не е критика към ноторно известната политическа злоупотреба с историята, а констатация. Ако искаме историята да изпълнява социалната си функция - да бъде учителка на живота (по Цицерон - Historia magistra vitae est), трябва да се примирим с използването на историческите събития от идеолозите и политиците, които чрез тях чертаят пред съвременниците пътя към бъдещето, формулират по свой вкус и грешките, и поуките от миналото.
Какво днес можем и трябва да си припомним от събитията от 1956 г., разтърсили цялата „съветска сфера на влияние" в следвоенна Източна Европа?
Ще се опитам възможно най-кратко да припомня какво става в Източна Европа в краткия, но съдбовен, както се оказва не само за социализма, а за цялото европейско и световно развитие, тригодишен период след смъртта на съветския диктатор Йосиф В. Сталин на 5 март 1953 г. Тази смърт няма как да не предизвика дълбоки сътресения, след като е управлявал с желязна ръка не само огромния Съветския съюз, но и почти цяла Източна Европа. Борбата за „Сталиновото наследство" наистина се оказва много трудна, тя предизвиква водовъртеж, чиито разширяващи се кръгове достигат до всички страни от блока. Промените на Изток променят хода на студената война, в която настъпва „размразяване" и дори се създава измамното усещане за нейния край.
Още около смъртното легло на Сталин наследниците му се споразумяват да си разпределят огромната му власт. Създава се т.нар. триумвират: Георгий Маленков, който става министър-председател, Лаврений Берия, който поема службите за сигурност, и Никита Хрушчов, който поема партията. Като всеки триумвират и този не трае дълго - през юни 1953 г. е арестуван и по-късно осъден на смърт Берия, а през 1955 г. от властта е отстранен и Маленков. Важното е, че наследниците на Сталин са убедени в необходимостта от промяна, насочена към либерализиране на цялата система, достигнала до опасни равнища на напрежение. Това е времето, когато Корейската война е в задънена улица, но поддържа заплахата от голяма война, когато военизирането на страните от блока е такова, че отново са въведени купони за храна, а шпиономанията и търсенето на врагове на народа е в разцвета си. Либерализацията изглежда неизбежна. Действително, курсът на ускорена индустриализация и подготовка за война веднага е сменен с „продоволствен", сиреч ударението вече е върху леката и хранителната промишленост, дадена е широка амнистия, закрити са лагерите, смекчена е конфронтацията със Запада и с Югославия.
Новото съветско ръководство кани сталинистките ръководства на страните от блока в Москва и ги „съветва" да последват новия курс. Един съвет, който не може да не бъде последван, а който не го прави - например албанският лидер Енвер Ходжа, е обречен да напусне блока. Така от Москва идва „размразяването" и в Източна Европа. Обществото се събужда, но в различните страни по различен начин. Първи реагират източногерманците с бунта си от 17 юни 1953 г., потушен със сила (със съветски танкове), докато работниците почти навсякъде в региона започват да стачкуват. От лагери, затвори или немилост излизат местните комунисти, противопоставили се на сталинизацията, донесена от московските им „другари".
Сменят се партийни ръководства с такива, отричащи репресивните практики на сталинизма. Дотук промените са в рамките на социализма. Но събуждането на обществото не се ограничава в тези рамки - на вълната на критиката срещу сталинизма в традиционно русофобски страни като Полша и Унгария интелигенцията започва да припомня предвоенното минало. На повърхността може и да не личи, но цялото скрито от репресиите недоволство започва да си пробива път - по страниците на вестниците, на събрания, обществени дискусии, а селяните отхвърлят насилственото коопериране. Вярно е, че призиви за отричане на цялата система в първите две години на промените не могат да се чуят. Но трябва да имаме предвид, че цензурата, макар и отслабила своята хватка, продължава да съществува. А след десетгодишното господство на Сталиновия вариант на социализма никой не си и помисля, че може да го оспори открито. За илюстрация ще цитирам думите на отишлия си скоро от нас велик полски режисьор Анджей Вайда, превърнал противопоставянето срещу системата в изкуство. Той признава: „Никога не съм предполагал, че ще доживея падането на комунизма, затова не съм и помислял, че бих могъл да не работя с комунистите." Затова пък повсеместен става овладеният до съвършенство езопов език!
Либерализацията спира избликналото през 1953 г. недоволство, но създава нови очаквания за разширяване на свободите. Когато прибавим и икономическите проблеми, предизвикани от зигзагообразната икономическа политика, става ясно, че през 1955 г. властите отново се изправят пред избор. Или да продължат реформите, които започват да излизат от съветския модел на държавен социализъм, или да спрат промените, за да утвърдят модела, а оттам и неоспорваната си власт. Никита Хрушчов в Съветския съюз, Матиаш Ракоши в Унгария избират второто и отстраняват станалите твърде либерални премиери Георгий Маленков и Имре Наги. Това на пръв поглед решава въпроса с властта, но създава нови опасности - от една страна, ново обществено недоволство, което не може да бъде потиснато със старите репресивни методи, а от друга, сталинистите решават, че отново е дошло тяхното време.
В такава объркана атмосфера на полуреформи и полупромени настъпва 1956 г., в чието начало Хрушчов нанася най-големия удар на системата с прочетения на последното закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС доклад (25 февруари), разкриващ част от престъпленията на Сталин. Целта му е да нанесе удар по сталинистите, но ударът попада върху целия образ на Съветския съюз като общество на социална справедливост и равенство. И отново, както и след смъртта на Сталин, промяната в центъра бързо се разпространява и в периферията на Източния блок. Но вече не сред смразено от сталинизма общество, а сред хора, които са опитали плодовете на либерализацията и са готови да заявят своите позиции. Такова е положението в Източна Европа, когато настъпва бунтовната 1956 г.
След ХХ конгрес на КПСС открито започва да се говори за десталинизация. От партийните ръководства са отстранени последните сталинисти - в България Вълко Червенков на Априлския пленум (2-6 април 1956 г.), в Полша Болеслав Берут, който получава сърдечен удар след доклада на Хрушчов и умира, а в Унгария Ракоши изживява последните си месеци във властта. Само че този път в политическите промени по върховете се намесва и обществото.
На 28 юни 1956 г. в западния полски град Познан един чисто работнически протест прераства в общоградски бунт, за потушаването на който е използвана армията. Лозунгите са антисъветски и антисоциалистически („Вън руснаците!", „Вън болшевиките!", „Искаме свободни избори под контрола на ООН!"). Този бунт поставя партийното ръководство пред трудния въпрос: Защо полските работници се бунтуват срещу своята власт? И в опит да му отговорят, се обръщат към низвергнатия през 1948 г. бивш лидер Владислав Гомулка, който обявява, че системата е сбъркана и обещава да възстанови истинския социализъм. Именно обявеното завръщане на Гомулка начело на ПОРП (Полска обединена работническа партия) на 19 октомври 1956 г. предизвиква верига от събития, довели до кулминацията на бунтовната 1956 г. - Унгарската революция.
На 19 октомври сутринта Хрушчов внезапно долита във Варшава, възмутен, че в Полша се готвят да сменят партийния си ръководител, без да се посъветват предварително с него - вероятно този рефлекс може да се нарече имперски. След многочасови преговори, Хрушчов отстъпва и се съгласява, че поляците имат право да го направят. Точно това е оповестено като голяма полска победа и ангажира унгарците в събитията.
На 23 октомври в Будапеща е организиран митинг на солидарност с поляците. Междувременно през юли Ракоши най-после е принуден да подаде оставка като партиен лидер, макар и не без помощта на съветския пратеник Анастас Микоян. Тази съветска намеса е посрещната с благодарност, но въпросът не е окончателно решен, тъй като Ракоши е заменен от свой съмишленик - Ерньо Герьо. Именно неговата неадекватна реакция на митинга от 23 октомври води до прерастването му в бунт, бързо преминал във въоръжено въстание.
Двете седмици на Унгарската революция (23 октомври - 4 ноември) са изпълнени с бурни събития - на поста министър-председател се връща комунистът реформатор Имре Наги, управляващата партия се саморазпуска и на нейно място е учредена Унгарската социалистическа работническа партия с лидер Янош Кадар, съветските войски се оттеглят от Будапеща, където на 23 октомври са поканени от унгарското правителство, революционните отряди са обявени за Национална гвардия, по улиците се лее кръв както при линчуването на истински или мними агенти на тайните служби, така и при нарочна стрелба от различни страни и след превземането на Будапещенския партиен комитет, когато всички пленени са разстреляни... Но така е при революция.
Това, което заслужава да се отбележи, е еволюцията на правителството на Имре Наги. В началото то е доминирано от комунисти, тъй като друга партия в Унгария по това време просто няма. Но в хода на революцията се възстановява плурализмът - до началото на ноември правителството вече е многопартийно и в него има само двама комунисти - Наги и Кадар. Променят се и идейните позиции - исканията за демократизация на социализма са заменени от такива за излизане от него - разпускане на кооперативите, отказ от плановата икономика и т.н. На 1 ноември 1956 г. правителството на Наги обявява излизането на Унгария от Варшавския договор и иска защита за неутралитета си от ООН. Това означава излизане от блока.
За две седмици унгарската политическа система изминава с ускорени темпове обратния път на онзи, изминат от 1945 до 1948 г. - завръщане към парламентарна демокрация и пазарна икономика. Вероятно от съветска гледна точка това изглежда достатъчно убедителна причина за военната интервенция на 4 ноември 1956 г. А тя и до ден днешен прави Унгария от 1956 г. символ на трагичен бунт срещу съветския диктат.
Съвсем друг е въпросът за днешните интерпретации на събитията. На онези, които си спомнят началото на 90-те години, не може да не направи впечатление колко много тогава се говореше за 1956 г. и колко малко се говори сега. За мен обяснението е просто - днешните общества отдавна са загърбили социализма и се вълнуват много повече от новите проблеми. При това и политическите наследници на двете противопоставящи се страни в Източна Европа през 1956 г. или вече ги няма, или нямат шансове да стигнат до властта. Така че няма кой да припомня това минало.
Днешната официална оценка на събитията отпреди 60 години е в духа на победилия капитализъм. А в несъгласието си с този наистина повърхностен и елементарен подход представителите на левицата, които вярват във възможността за демократичен социализъм, са склонни да преувеличават ролята на тогавашния стремеж към истински социализъм. Не че го няма, но ожесточението на борбата бързо го изтласква в периферията.
Когато днес оценяваме отдавнашни исторически събития, често ми идва на ум старият виц: Питат радио „Ереван" може ли да се предскаже бъдещето. Отговорът е: „Да, няма проблеми. Ние знаем какво ще бъде то. Проблемът ни е с миналото: то е, което непрекъснато се променя."
