Христо Буцев, „Култура"
Преди седмица наблюдавахме нещо изключително срамно. Инициаторите на последния референдум от Шоуто бяха поканили политици на разговор. Очевидно разговорът трябваше да засяга резултатите от референдума - след като по закон те не са задължителни, важно е политиците да кажат кога Народното събрание ще ги обсъди и какви решения ще вземе по тях.
Както се видя по телевизионните екрани, на срещата се отзоваха двете най-големи партии, а и АБВ, и ДСБ.
Всъщност най-добра представа за тази среща можеше да се добие от едночасовото Шоу на Слави, което бе посветено на подробен репортаж от събитието.
И зрителите успяха да видят няколко неща.
Първо, след като Бойко не дошъл, и Слави нямало да дойде.
Второ. Вместо разговор, срещата придоби характер на разпит в следствен отдел на НКВД (1937 година). Сценаристите (които от години са се специализирали в социологически и политически анализ, който им позволява да сочат пътя на обществото) строго препитваха политиците: подозрението в тяхната антинародност висеше във въздуха сред обвиненията, че толкова време след народния вот те не са взели мерки да облекат в закон решенията на народа. Следователите шоумени гръмогласно твърдяха, че зад тях са два милиона и половина гласа, че те са задължително за политиците мнозинство и от тях се очаква само да му се подчинят.
Трето, политиците се държаха също като на разпит в НКВД. Те се опитваха, бранейки се, да обясняват, че ще помислят, че трябва нещата да се преценят трезво, че - в крайна сметка - ще се подчинят на Народа. Един-единствен от тях обяви, че това е шоу и че си тръгва - и то, след като и той беше дал обяснение на следователите.
Цялата тази случка, заела един час време в търговска (!) телевизия, заслужава нещо повече от разказ.
Заслужава въпроси. Ако има нещо основно, ключово, което нашата велика европейска цивилизация ни е дала, това са въпросите. Благодарение на въпросите европейският човек побеждава природата - благодарение на въпросите европейският човек решава, че прекаленото побеждаване на природата е опасно.
Та, от Шоуто на Слави изскачат няколко въпроса:
1. Докога (не „защо", ние знаем защо - и не само у нас) властта ще е слаба? Очевидно е, че държавното тяло не може да функционира в режим на постоянно поставяне под съмнение на решенията, които се вземат, и на личностите, които ги вземат. Тук говоря не за опониране и опозиционност на властта, тук говоря за минирането на властта като такава.
2. Този въпрос влече следващият. Докъде може да се разпростира т. нар. гражданско общество. Инициаторите на референдума очевидно смятат, че гражданското общество може да управлява страната най-малкото създавайки рамките на управление. Като се има предвид състоянието на страната, има опасност всякакви групи, представящи се за „гражданско общество", да се опитват да пишат дневния ред на политическите решения, без да се интересуват от действителното състояние на нещата. Такъв дневен ред запушва всякакво естествено развитие.
3. До каква степен една търговска телевизия е отговорна за съдържанието на едно рентабилно предаване. В някоя от хипотезите нечие Шоу може да започне цяла година да призовава: Заколи богатия, където го срещнеш.
Още много неща може да попита човек, след като е изгледал тази среща, унизяваща републиканското, демократичното и просто човешкото достойнство на всеки гражданин, който я е гледал.
Може би трябва да си изхвърлим телевизорите през прозореца?
Или пък да изхвърлим други неща!
