Дълбоко под свещения град Ватикан, в сянката на хилядолетната катедрала "Свети Петър", се намира едно от най-загадъчните и заключени места в света - архив, заобиколен от митове, страхове, теории и неизчерпаем интерес. Наричан с години "Ватиканските тайни архиви", той днес носи по-малко мистериозното, но далеч по-точно име - "Апостолически архив". Въпреки това, аурата на мистерия не е изчезнала. Напротив - изглежда, че с всяко десетилетие тя се усилва.
Когато чуеш "Ватикан" и "архиви" в едно изречение, въображението бързо запълва празното пространство: древни свитъци, които разкриват скрити истини за Исус Христос, книги от библията, които църквата умишлено е скрила, проклятия, предсказания за края на света, документи за контакти с извънземни, черна магия, дори доказателства за връзка между папите и
тайни общества като илюминатите
От романите на Дан Браун до сензационни документални поредици по телевизията - образът на архива често е по-близо до художествената литература, отколкото до историческата реалност.
Истината обаче е различна - и в много отношения далеч по-интересна. Апостолическият архив на Ватикана е основан официално през 1612 г. от папа Павел V, но съхранява документи от много по-ранни епохи - някои още от VIII век. Целта му не е да крие, а да пази - в най-буквалния и библиотечен смисъл, пише chr.bg. Архивът събира цялата официална кореспонденция на Светия престол, включително дипломатически писма, документи от папския двор, административни актове, нотариални дела, и всичко, което засяга историята на Католическата църква. Той е не просто хранилище на религиозни документи, а
жив летопис на европейската и световната история
Простирайки се на над 80 километра лавици и съдържащ над 35 000 тома, архивът представлява съкровищница от знания. Някои от най-значимите документи, които се съхраняват там, включват ръкописи от Средновековието, документи от процеса срещу Тамплиерите, протоколите от съда срещу Галилео Галилей, както и писма от исторически личности като кралица Мери Стюарт, император Карл Велики, Наполеон Бонапарт и дори Авраам Линкълн. Микеланджело също присъства в архива - с писма, в които се оплаква, че не му плащат за работата по Сикстинската капела.
Сред най-ценните и чувствителни документи са тези, които се отнасят до Инквизицията, до Реформацията и до скандалите, които съпътстват църквата в различни епохи. Някои от тези материали все още не са достъпни за обществеността - не защото крият сензационни истини, а защото все още не са проучени, подредени или дигитализирани. Освен това съществува т.нар. правило за 75 години - документи по-нови от този период не се разкриват, с цел защита на личните данни и дипломатическата поверителност. В последните години обаче Ватиканът направи важна стъпка - папа Франциск разреши достъпа до документите от папството на Пий XII (1939-1958), дълго обвиняван в пасивност по време на Холокоста. Така
архивът започна бавно да се отваря за съвременната история
Но въпреки всички обяснения, митовете продължават да се множат. Един от най-устойчивите е, че във Ватиканските архиви се пазят апокрифни евангелия, които разкриват истинското лице на Исус - че е бил смъртен, женен за Мария Магдалена, че е имал деца и че църквата е изградила цялата си доктрина върху премълчани факти. Подобни идеи са популяризирани от книги като "Шифърът на Леонардо", но истината е, че апокрифни евангелия наистина съществуват - и не са тайни. Много от тях са известни на учените още от XIX век, включително Евангелието на Тома, на Филип и на Мария. Повечето са намерени в Египет, в Наг Хаммади, и са достъпни за изследване от всеки университет. Ватиканът не крие съществуването им, а просто не ги признава за канонични.
Друг мит, който събужда въображението, е този за архивирани доказателства за извънземни цивилизации. Според конспиративни теории, Ватиканът пази древни документи, в които се описват посещения от небесни създания, както и технологична информация, която човечеството още не е готово да разбере. Най-често се споменава и мистериозен телескоп с името L.U.C.I.F.E.R., с който Ватиканът наблюдава звездите в търсене на "други светове". Истината е далеч по-обикновена - телескопът е собственост на астрономическа обсерватория в Аризона, управлявана съвместно от Ватикана и други институции, а името му всъщност е съкращение без връзка с дявола. Ватиканската обсерватория е една от най-старите в света и се занимава с
класически астрономически изследвания, без следа от НЛО
Друг популярен елемент от легендите е, че архивът съдържа предсказания за бъдещето - включително Третата тайна на Фатима, апокалиптични пророчества и текстове, предвещаващи края на света. Част от тези истории се базират на реални събития - например, появата на Дева Мария пред три португалски деца през 1917 г., която действително води до формулиране на три "тайни". Последната от тях е разкрита официално от Ватикана през 2000 г., и не съдържа мистични елементи, а предсказание за страданието на църквата и папството. Въпреки това, мнозина вярват, че действителната "трета тайна" остава скрита. Липсата на категоричност подхранва фантазиите.
Всичко това не означава, че архивът е напълно отворен и прозрачен. Напротив - достъпът до него все още се регулира строго. Само одобрени академични изследователи, с препоръка от научна институция, получават достъп до определени секции. Те трябва да поискат конкретен документ, без възможност да "разглеждат" по собствен избор. Няма възможност за заснемане, а записите се правят ръчно. Тази трудна процедура не е задължително знак за скриване - тя отразява консервативен подход към съхранението на исторически източници.
И тук възниква парадоксът: колкото повече Ватиканът се опитва да обяснява, че архивът не е мистериозен, толкова повече хора са убедени, че той именно затова крие нещо. Тайната се храни не от фактите, а от самата идея за ограничен достъп. В свят, в който почти всичко е достъпно с няколко клика, място, което остава частично затворено, автоматично поражда съмнения. А където има съмнения - има легенди.
И все пак, зад заключените врати на Ватиканските архиви не се крият чудеса или опасни истини, а безценна човешка история - ръкопис по ръкопис, том след том. Да, някои от тези документи вероятно съдържат тежки истини - за корупция, за политически маневри, за тъмни страници от миналото на институция, която е съществувала повече от две хилядолетия. Но това не са истини, които разрушават света - а такива, които помагат да го разберем по-добре.
