Правата на жените по света са белязали отстъпление през 2024 г. във всяка четвърта страна, се казва в доклад на организацията „ООН Жени“.

"Отслабването на демократичните институции е придружено от отстъпление на равнопоставеността между мъжете и жените“, се казва в документа.

"Близо една от четири страни по света свидетелстват за отстъпление на равнопоставеността между половете“, се посочва в документа, публикуван в навечерието на Международния ден на жените, отбелязван на 8 март.

Представянето на жените в парламентите по света се е удвоило от 1995 г. насам, но три четвърти от парламентаристите са си все още мъже. Глобалният дял на жените, ползващи се от социална защита, е нараснал с една трета в периода 2010 г. – 2023 г., но два милиарда жени и момичета нямат никаква социална осигуровка, пише БТА.

Различията между половете в областта на заетостта буксуват от години. Около 63 процента от жените между 25 и 54 години упражняват труд, за който получават възнаграждение спрямо 92 процента от мъжете.

Според данните на „ООН Жени“ случаите на сексуално насилие, свързани с конфликти, са нараснали с 50 процента за 10 години, а 95 процента от жертвите са деца или тийнейджърки. 612 милиона жени са живели през 2023 г. на по-малко от 60 километра от въоръжен конфликт, което е увеличение с 54 процента спрямо 2010 г.

В глобален план 736 милиона жени, тоест една от три жени, са били жертва веднъж в живота си на физическо или сексуално насилие от страна на партньор, или на сексуално насилие от страна на друг нападател, се казва още в доклада.

В допълнение на тези констатации на ООН, при представяне на годишната си класация на най-влиятелните жени в света в края на миналата година сп. „Форбс“ отчете намаляване на жените, заемащи национални лидерски постове.

Понастоящем само Барбадос и Исландия са страните в света, в които и държавните, и правителствените ръководители са жени. А  Хондурас, Маршаловите острови, Мексико, Перу и Танзания са страните в света, в които жени президенти изпълняват и ролата на правителствен ръководител.

В ЕС от 27 страни членки, само три имат премиерки и това са Италия, Дания и Латвия, начело на правителствата на които са Джорджа Мелони, Мете Фредериксен и Евика Силиня. От еврочленките Словения има жена за президент и това е Наташа Пирц Мусар. Сега начело на Гърция също е жена президент Екатерина Сакеларопулу, но на 13 март тя се оттегля от поста и в длъжност встъпва новоизбраният президент Контантинос Тасулас.

От страните извън ЕС на Балканите жена за президент има Косово – Вьоса Османи. А в Източна Европа начело на Молдова е Мая Санду. В края на миналата година изтече мандатът грузинската лидерка Саломе Зурабишвили.

Този дефицит на жени начело на европейските страни се компенсира обаче от това, че водещите постове в европейски институции или организации се заемат от жени.  Начело на Европейската комисия е германката Урсула фон дер Лайен, начело на Европейския парламент е малтийката Роберта Мецола, а начело на европейската дипломация е естонката Кая Калас, която допреди това беше премиер в родната си страна. В допълнените начело на Европейската централна банка е французойката Кристин Лагард. А начело на ЮНЕСКО е французойката Одре Азуле.

В по-глобален план българката Кристалина Георгиева е начело на Международния валутен фонд. А мексиканка с български корени Клаудия Шенбаум е начело на Мексико.

Индия също има жена за президент, а Тайланд има премиерка - Паетонгтарн Шинаватра, която е представителка на политическия клан Шинаватра.

В Западна Европа Франция така й не можа да се сдоби с жена за премиер, въпреки че миналата година левоцентристите, спечелили изборите, издигнаха кандидатурата на Люси Касте, но тя не получи одобрението на президента Еманюел Макрон.

В Германия при наличието на редица партии, съпредседателствани от жени, отново канцлер се очертава да бъде мъж – Фридрих Мерц.

В класацията на „Форбс“ в края на миналата година за най-влиятелни жени на 2024 г. в света бяха обявени Фон дер Лайен, следвана от Лагард, от Мелони и от Шейнбаум. А сп. "Политико" обяви в края на миналата година Мелони за личност на годината в Европа.