Доходи, използвани за плащане на местни и щатски данъци, най-вероятно ще бъдат изключени от федералния подоходен налог
„Ди икономист“
След провала им да прокарат закон за здравеопазването Белият дом и републиканските лидери в Конгреса са нетърпеливи да преминат към следващия приоритет: намаляване на данъците. На 27 септември те разкриха схема за данъчен план след месеци на преговори и няколко фалстарта. Документът, макар и недостатъчно подробен, като се има предвид предполагаемо вложения в него труд, предлага най-значителната промяна във федералния данъчен кодекс от 1986 г. насам. Остава да се види дали ще се превърне във възможен закон, или вместо това ще има съдбата на републиканските идеи в здравната политика.
При представянето на плана президентът Доналд Тръмп повтори обещанието си, че данъчните съкращения ще облагодетелстват „средната класа, работещите мъже и жени, а не тези с най-високи доходи". За целта той обещава почти удвояване на стандартното отчисление - сумата, която може да бъде изработена преди данъка върху доходите. За частно лице тя ще се увеличи на $12,000 от днешните 6,350. Но това е доста под изглеждащото щедро обещание, тъй като републиканците ще премахнат и личното изключение, сега за 4,050 долара, което изпълнява подобна функция. Общата сума, която може да бъде спечелена необлагаемо, се покачва съвсем слабо. Освен това планът повишава долния праг на подоходния данък от 10 на 12%. Затова пък горният праг пада от 39.6 на 35%. (Според Тръмп Конгресът е свободен да създаде нова горна данъчна ставка за свръхбогатите, но малцина републиканци ще искат да го направят.) Все пак не всеки от печелещите най-много ще празнува. Макар че не е изрично посочено, г-н Тръмп, изглежда, иска да премахне изключването от федералния подоходен данък на доходи, използвани за плащане на щатски и местни данъци. Републиканците правилно оспорват, че това несправедливо субсидира щати с високи данъци. Премахването му ще влоши положението на мнозина с високи доходи, например в клонящите към демократите Ню Йорк или Калифорния, дори като се отчете спадът на основната данъчна ставка. Това би позволило на Тръмп да каже, че данъчните му промени не облагодетелстват богатите в усреднената за щатите стойност.
Същото не може да се каже за планираното премахване на имотния (наследствен) данък, което облагодетелства само тези с активи над $5.5 млн. Не важи и за предлаганото голямо намаление на корпоративния данък от 35 на 20%. Според Тръмп ползите от по-ниския корпоративен данък ще отидат основно за работниците под формата на по-високи заплати. Един от висшите икономически съветници на Тръмп, Кевин Хасет, преди бе основен защитник на това мнение сред академичните икономисти, но то не се подкрепя нашироко. Повечето данъчни специалисти смятат, че около 4/5 от ползата от корпоративните данъчни намаления отива при инвеститорите.
Вероятното премахване на щатските и местните отчисления единствено в плана събира големи средства. В резултат предложението би увеличило чувствително правителствените заеми. Републиканците трябва да убедят фискалните ястреби да го подкрепят при всички случаи. Засега това, изглежда, се прави добре. Очаква се бюджетната комисия към Сената да одобри скоро резолюция, улесняваща данъчните закони за ръст в събирането на заеми с 1.5 трилиона за 10 г. Повечето републиканци нереалистично твърдят, че намаляването на данъците ще отприщи много по-бърз икономически растеж, който ще запълни дупката. Друго политическо предизвикателство е да бъдат убедени тези, чиито избиратели се възползват диспропорционално от щатските и местните отчисления, да ги премахнат. Според анализ на „Блумбърг" в Камарата на представителите има 52-ма подобни републиканци; неколцина вече обявиха нежеланието си да премахнат данъчната облага.
Авторите на закона трябва и да решат докога ще важат данъчните намаления. Както и в здравеопазването, републиканците ще се опитат да прокарат законопроекта с бюджетна процедура, позволяваща да премине през Сената само с 51 гласа вместо с 60. Това обаче означава, че планът не може да увеличи заемите за повече от десетилетие. Конгресът има думата.
