Нарастващото използване на изкуствен интелект във военното планиране може да увеличи риска от случайна ядрена война, заяви водеща организация за наблюдение на контрола върху оръжията.
В годишния си доклад Стокхолмският международен институт за изследване на мира (Sipri), водещата независима организация, оценяваща световните ядрени сили, заявява, че световните ядрени арсенали са на път да спрат да намаляват. Запасите намаляваха от края на Студената война. Докладът акцентира специално върху бързо нарастващите запаси на Китай, които са нараснали от 500 на 600 бойни глави през годината, и предстоящото изтичане на последния останал договор за контрол върху оръжията между Съединените щати и Русия.
Директорът на института Дан Смит също предупреждава, че новата надпревара във въоръжаването „носи много повече риск и несигурност от предишната“, не на последно място поради развитието на новите технологии.
„Един от компонентите на предстоящата надпревара във въоръжаването ще бъде опитът за придобиване и поддържане на конкурентно предимство в областта на изкуствения интелект (ИИ), както за офанзивни, така и за отбранителни цели“, пише той във въведението на доклада. „Има ползи, но небрежното приемане на ИИ може значително да увеличи ядрения риск.“
Той казва, че ИИ и квантовите технологии биха могли да улеснят оценката на спазването на всички сключени ядрени споразумения. Но те насърчават по-бързото - и вероятно по-малко обмислено - вземане на решения.
„Тъй като новите технологии ускоряват вземането на решения в криза, съществува и риск от война в резултат на неразбиране, недоразумение или дори техническа авария“, казва той.
Девет държави притежават ядрени оръжия. Пет са постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН и подписали Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО): Съединените щати, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Две обявени ядрени сили, Индия и Пакистан, не подписаха ДНЯО, докато трета, Северна Корея, се оттегли преди да проведе първия си ядрен опит.
Израел нито е подписал ДНЯО, нито е декларирал ядрените си оръжия, но се смята, че притежава около 90 бойни глави.
Китай разширява арсенала си най-бързо. Президентът Си нареди модернизация на цялата китайска армия, но по-специално на ракетните и ядрените ѝ възможности, според съобщенията, след като се появиха подробности за разпадането на ракетните ѝ силози.
Модернизацията изглежда работи. Докладът на Sipri казва, че към януари тази година са завършени или са почти завършени 350 нови силози за междуконтинентални балистични ракети. Въпреки това общият брой бойни глави остава малка част от този, притежаван от Америка или Русия: заедно те държат девет от десет от ядрените оръжия в света.
Тъй като отношенията им се влошиха от 2000 г. насам, а агресивно ново поколение американски стратези поставиха под въпрос дали изборът на САЩ трябва да бъде ограничен от международни договори, съществуващите им мерки за контрол върху въоръженията отпаднаха.
Така нареченият „Нов старт“ (Договор за стратегическо намаляване на оръжията), договорен от президентите Обама и Путин през 2010 г., изтича през февруари следващата година, без никакви признаци, че ще бъде подновен под каквато и да е форма.
Прочети още
Досега унищожаването на стари ядрени бойни глави означаваше, че общият арсенал бързо е намалял след падането на Берлинската стена. Тази тенденция вече е приключила, се твърди в доклада.
„Размерите на съответните им военни запаси изглежда са останали относително стабилни през 2024 г., но и двете държави прилагат обширни програми за модернизация, които биха могли да увеличат размера и разнообразието на техните арсенали в бъдеще“, се казва в него.
Докладът на Sipri повдига случая с подполковник Станислав Петров, съветският офицер, понякога възхваляван като човекът, спасил света от ядрен Армагедон. През 1983 г. Петров едностранно, но правилно, решава, че компютър, който му казва, че пет американски ядрени ракети са на път да ударят Русия, е грешен.
Джефри Каплоу, който изследва ядрената сигурност в Университета Уилям и Мери във Вирджиния, казва, че изкуственият интелект, ако е програмиран добре, може да се използва за оценка на риска при такива обстоятелства по-добре от хората.
„Съществува идеята, че човешкото вземане на решения в криза не е толкова добро“, каза той. "Изкуственият интелект би могъл да помогне на лидерите да се ориентират по-ясно в културния контекст и целите на своята „опозиция“. Признаците са, че се подготвя нова надпревара в ядреното въоръжаване. В сравнение с предишната, рисковете вероятно ще бъдете по-разнообразни и по-сериозни.“
