Признавам си, от доста години се канех да пиша за Светослав (Славчо) Нелчинов, но не знаех много за биографията му. Запозна ни общият ни приятел – софийският адвокат и бивш политзатворник Иван Манов, вечна му памет, в София през 1995 или 1996 г., вече не помня. Но кой е Светослав Нелчинов? Шести състав на т.нар. народен съд го осъжда на една година строг тъмничен затвор. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма“ в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт. Присъединяването обаче става на 1 март 1941 г., а Нелчинов е обвинен заради статия, писана от него по повод предавания на радиата ВВС и „Гласът на Америка“ за вътрешния лист на съюза, от където е препечатана във вестник, излизащ в Ксанти, Североизточна Гърция! Статията е писана две години след присъединяването на страната ни към тристранния пакт и следователно няма как да е повлияла за влизането ни в него! Това обаче не вълнува

 така наречените народни съдии
и Нелчинов попада в затвора! Излиза, че една статия за радиопредаване на едно известно американско радио - „Гласът на Америка“, представлява вина, за която се лежи в затвора…! Уви, и това е България през 1945 г.! Логото на Радио „Гласът на Америка“, което заедно със „Свободна Европа“ и радио „Монте Карло“ бяха сред най-слушаните от дисидентски настроените българи във времената на комунизма в България. Светослав Нелчинов е роден на 30 септември (13 октомври нов стил) 1914 г. в с. Брегово, Видинско, където баща му Иван Николов Нелчинов е училищен директор. Родът е от Македония, а Иван Нелчинов е деец на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и седем пъти е вкарван в затвора. През 1913 г., след сръбската окупация, семейството напуска Охрид. Светослав Нелчинов завършва право в Софийския университет през 1939 г. и става адвокат. След преврата на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от съветската армия и последвалото й болшевизиране адвокатските му права са отнети, както впрочем на почти всички юристи, които не са споделяли комунистическите идеи. „…Нас ни имаше и ще ни има, независимо дали се опитваха да ни обявят за несъществуващи посредством присъди от така наречения народен съд, или чрез
 някоя омачкана хартийка
на прокурорско постановление…“! Така завършва собствения си текст самият Светослав Нелчинов в статията си, която е почти монография: „Моят живот и Българският младежки съюз „Отец Паисий“ в документалния сборник „Български младежки съюз „Отец Паисий“ на ИК „Гутенберг“, на съставителя Бойко Киряков, издаден през 2002 г. Животът ме срещна съвършено случайно с този невероятен човек, българин и великан на духа и словото – Светослав Нелчинов. Какви унижения и несгоди търпи този достоен Човек - арести, затвори, фалшиви присъди, недохранване, въшки, студ, но никога не каза една лоша дума за България… НИКОГА…! Радиоговорителят Робърт Браун през 1942 г. Първите предавания на „Гласът на Америка“ се излъчват от Германия. Сн.: VOA Той остави у мен нещо, което и днес ме държи жив като българин – да почитам Бога, да обичам Родината си и да вярвам на армията си! Видяхме се само няколко пъти, докато бях председател на софийската секция на патриотичната организация „Млада България“ – клон на „Мати Болгария“ на Петър Константинов. Въпреки напредналата си възраст, Нелчинов беше един от
 моторите на нашата организация
заедно с Иван Манов - доктора и няколко други патриоти - ветерани, във времената след 10 ноември 1989 г., когато думата „патриотизъм“ все още не беше толкова изопачена, а надеждата за ново национално Възраждане все още беше сравнително чиста и почти реално осъществима…! Земният си път Светослав Нелчинов приключи преди 17 г., през 2003 г.

Създаването на БМС „Отец Паисий“

 През 1930 г. в софийската Втора мъжка гимназия ученици родолюбци създават организация с цел възкресяване на идеалите, характерни за нашето Възраждане. Желанието им е да противостоят на комунистите и на легионерите сред съучениците си, чиито спорове редовно се израждали в побоища. Подобни групи се появяват и в други столични гимназии. През 1931 г. е образувана младежка група към Всебългарския съюз „Отец Паисий“, основан от бележити общественици и учени като професорите Георги Генов, Стефан Баламезов, Илия Георгов, Спиридон Казанджиев, Михаил Арнаудов, Димитър Мишев, Гаврил Кацаров, Петър Мутафчиев. Самостоятелният БМСОП се появява през 1933 година. Негов челник е именно Светослав Нелчинов. И понеже дори и снимка не можах да открия на Светослав Нелчинов, искам поне да го опиша така, както ще го запомня завинаги. Чисто бяла коса, строен, въпреки достолепната си възраст, с красиви очила, вечно навлажнени и зачервени очи, сякаш плаче, вероятно от някакво заболяване и една неподправена, сякаш неизличима, вечна усмивка на лицето. Това миловидно изражение на този невероятен българин никога няма да го забравя, всички красиви и отвътре хора са усмихнати. Говореше бавно, приглушено и невероятно убедително!